Ги дьо Мопасан (1850-1893)
“Най-големият френски майстор на късия разказ” - така мнозина световни писатели определят своя колега Ги дьо Мопасан. Той оправдава това твърдение не само с качеството на книгите си, но и с тяхното количество: легендарният французин е автор на около 400 разказа, 6 романа, 3 пътеписа, 1 стихосбирка. И това само за 43 години живот.
Мопасан се ражда във френския град Шато през 1850 г. Историците твърдят, че белетристът е наследил сифилис от баща си. (Което всъщност никак не е учудващо, тъй като Гюстав дьо Мопасан бил доста похотлив мъж и често изневерявал на жена си.) Други търсачи на историческата истина предполагат, че друг Гюстав - писателят Флобер, е истинският татко на Ги дьо Мопасан. Най-сигурните факти за автора на “Един живот” обаче си остават произведенията му - тях няма кой да оспори, защото са се превърнали в класика.
През 1869-а Мопасан записва право, но прекъсва обучението си, за да постъпи в армията като доброволец - по време на Френско-пруската война. След като се връща жив и здрав от фронта, писателят работи като журналист и чиновник в Министерството на образованието. Нека обаче тези факти не оставят впечатлението, че писателят тъне в мизерия. През 1880 г. публикува знаменития си разказ “Лоената топка”, след който идва голямата слава. Текстът предизвиква сензация в тогавашните литературни среди, младият автор си спечелва Гюстав Флобер за наставник и близък приятел. По-късно белетристът от Шато ще напише романите “Един живот”, “Бел ами” и множество разкази, в които анализира живота на дребната буржоазия. До края на дните си Мопасан ще стане собственик на 4 малки замъка и 2 кораба. Въпреки тези завидни материални завоевания белетристът се гордее най-вече с любовните си хроники.
“Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост”, казва Мопасан. Отношенията му с жените бележат сериозни сътресения в битието му. На 27 години се заразява със сифилис от проститутка, в едно свое известно писмо от 1877-а се изповядва: “Аз имам сифилис! Накрая! Истински!... и съм горд от това нещастие и презирам всички буржоа. Аз имам сифилис, заради това няма да се страхувам повече, че мога да го прихвана.”
Мопасан консумира в големи количества алкохол, по-късно минава на етер, парфюми, дрога. В резултат от начина си на живот страда от мигрени, отслабване на зрението, частична парализа на тялото.
“Почти не виждам с дясното око, едва мога да пиша, като го затварям”, гласи част от писмо на Мопасан до наставника му Флобер.
Здравните несгоди обаче са изключително плодоносни за творчеството му. Мнозина смятат, че тъкмо те стимулират трескавата литературна работа на Ги дьо Мопасан. За романа “Един живот” Лев Николаевич Толстой казва, че е най-хубавата френска книга след “Клетниците”. Мопасан постепенно губи разсъдъка си, през 1892-ра прави опит за самоубийство, след което го затварят в лудница. Умира там година по-късно.
“Най-хубавата френска книга след “Клетниците” - така Толстой определя “Един живот” на Ги дьо Мопасан . Романът е номер 37 в “Златна колекция на ХIХ век” на “Труд”. От вторник, 8 юни, може да я намерите по реповете. Струва 10,80 лв. заедно с вестника.
Можете да се абонирате срещу 89 лв. за последните 10 книги във всяка пощенска станция в страната.
Повече информация ще получите на e-mail:abonament@zgb.bg
Ги дьо Мопасан (1850-1893)
