автор: Желязко Желев
Из стихосбирката " Сърдечни взривове"
гр. Добрич
Градът притихва след дневния шум
и земята морна отдъхва.
Изстива асфалта на горещия друм -
нощният вятър полъхва.
Слънцето скри свойте лъчи -
скри ги за кратка почивка.
А на небето луната блести
със лунатична усмивка.
Затрептя зората в небето -
бързо на запад отива.
Пожар озарява полето
и своята грива разкрива.
Угасват последни прозорци
и хората спят си спокойно.
За идния ден миротворци
ще водят живот достойно.
Из стихосбирката " Сърдечни взривове"
гр. Добрич
Няма коментари:
Публикуване на коментар