/камерна
пиеса/
Драма
от
Николай Пеняшки – Плашков
/По действителен случай./
Драма
от
Николай Пеняшки – Плашков
/По действителен случай./
Година – 2017
Форма – Пиеса
Жанр – Драма
Форма – Пиеса
Жанр – Драма
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Пауза
РУМЕН:
/Отваря вратата на стаята./ Моля, заповядай! / Влизат .
РУМЕН:
/Застава зад бюрото си. Полага ръце върху него, без да откъсва поглед от сестра си./ Какво те води насам? Ще говоря на „Вие” … Аз определям как ще водим разговора! / Петров все още не е седнал. Гледа я с въздържан и сериозен поглед./
/Таня е все още права. Диша учестено. Кашля два пъти с малка пауза. Премигва като виновно дете, което е сторило голяма бела./
ТАНЯ: /печално/ Батко знаеш много добре, че работата ми е такава - изпълнена с много задължения и отговорности.
РУМЕН: Вярно, така е! Няма спор за това. Но защо трябваше да напускате България.
ТАНЯ:
РУМЕН:
ТАНЯ:
РУМЕН:
ТАНЯ:
ТАНЯ: Батко, моля те, не ме притискай! Ако знаех, че ще ме разпитваш като полицейски инспектор, нямаше да дойда! Димитър не е виновен… Заради мен и той пострада, на значително по-малко.
РУМЕН:
ТАНЯ:
Пауза.
РУМЕН:
ТАНЯ:
ТАНЯ:
Той сипва в чашите и подава нейната. Отваря стъкления похлупак и поставя стъкленицата с ядките пред сестра си.
РУМЕН:
РУМЕН:
ТАНЯ:
/ Румен не отпуска ръката от гърдите си. Диша тежко и бавно! Очите му са широко отворени, втренчени в Таня. Ръката ме се отлепя от гърдите и блъска сестра си. Тя се опитва да запази равновесие, но за късмет пада върху страничната мека част на канапето. /
ТАНЯ:
/Съвсем изплашена и стресната. Лицето ù промени цвета си./ Какво правиш по дяволите?! За какъв се мислиш?! Луд ли си?!
Пауза.
/ Румен гледа с широко отворени очи към сестра си. Все още диша тежко. Приближава се към бюрото. Сипва в чашата си малко уиски. Отпива две малки глътки. След около две минути, дишането му се успокоява. Отпива малко.
Поглежда към сестра си, която все още е в стрес.
РУМЕН:
Румен Петров:
– семеен,
четиридесет и осемгодишен, издател
Таня: - семейна, негова сестра, живее в Германия, четиридесет и пет годишна
Действието се развива в дома на Румен Петров,
намиращ се в обсега на един североизточен град.
Горещ юнски ден. Около четиринадесет часа.
От дъното на сцената се чува вълнуваща музика подбрана от
режисьор – постановчика съобразно сюжета на предстоящата драма.
СЦЕНАТА СЕ ОСВЕТЯВА
В дома на Румен Петров. Домакинът е с тъмносини дънки и червена риза. Той е в работната си стая – оборудвана като офис за рекламно-издателска дейност според преценката на режисьора. Интериорът е доказателство за изискан усет и стил. Срещу бюрото има канапе с кожена червена тапицерия, ниска правоъгълна, матирана и разтегателна маса, и четири табуретки, сложени на подходящо място. Между библиотеката, стояща зад бюрото и страничната стена има и хладилник. Румен Петров подготвя корица за книга.
Звъни се на входната врата.
Румен обръща глава по посока на звука. Намръщен и раздразнен, въздиша тежко и шумно. Очите му присветват с неприязън. Снема очилата, разтрива слепоочията и челото. Въздъхва наново.
РУМЕН: Мамка му…! /Говори гласно и поставя наново очилата. Хвърля поглед върху свършеното до момента./ Кой ли ме безпокои по това време?! Като знам колко работа ме чака? /Притеснен и разтревожен./
Звъни се втори път продължително.
РУМЕН:
/Изнервен./ Шибано нахалство! Ако не отворя, кой знае до кога ще звънят?! Един момент! /Подвиква в движение и отваря входната врата./
Пауза
Срещу него стои слаба дама, с приятно матова, гладка кожа и не много дълга черна коса.
РУМЕН:
Добър ден, госпожо или госпожице! /Поглежда я учуден. Разтрива брадичката си./ Кого търсите? Ако Ви трябва жена ми, тя е на работа и ще се прибере по-късно. Потърсете я след шестнадесет часа! Извинете, но имам много работа и ангажименти! Така че-е-е…! Съжалявам…!
Пауза
Дамата все още мълчи. Въздъхва бавно,тежко и продължително. Усеща се че плаче почти без глас. Сваля флегматично очилата си. Очите ù са пълни със сълзи. Диша учестено, а устните ù са леко разтворени. Все още мълчи.
РУМЕН:
Таня: - семейна, негова сестра, живее в Германия, четиридесет и пет годишна
Действието се развива в дома на Румен Петров,
намиращ се в обсега на един североизточен град.
Горещ юнски ден. Около четиринадесет часа.
От дъното на сцената се чува вълнуваща музика подбрана от
режисьор – постановчика съобразно сюжета на предстоящата драма.
СЦЕНАТА СЕ ОСВЕТЯВА
В дома на Румен Петров. Домакинът е с тъмносини дънки и червена риза. Той е в работната си стая – оборудвана като офис за рекламно-издателска дейност според преценката на режисьора. Интериорът е доказателство за изискан усет и стил. Срещу бюрото има канапе с кожена червена тапицерия, ниска правоъгълна, матирана и разтегателна маса, и четири табуретки, сложени на подходящо място. Между библиотеката, стояща зад бюрото и страничната стена има и хладилник. Румен Петров подготвя корица за книга.
Звъни се на входната врата.
Румен обръща глава по посока на звука. Намръщен и раздразнен, въздиша тежко и шумно. Очите му присветват с неприязън. Снема очилата, разтрива слепоочията и челото. Въздъхва наново.
РУМЕН: Мамка му…! /Говори гласно и поставя наново очилата. Хвърля поглед върху свършеното до момента./ Кой ли ме безпокои по това време?! Като знам колко работа ме чака? /Притеснен и разтревожен./
Звъни се втори път продължително.
РУМЕН:
/Изнервен./ Шибано нахалство! Ако не отворя, кой знае до кога ще звънят?! Един момент! /Подвиква в движение и отваря входната врата./
Пауза
Срещу него стои слаба дама, с приятно матова, гладка кожа и не много дълга черна коса.
РУМЕН:
Добър ден, госпожо или госпожице! /Поглежда я учуден. Разтрива брадичката си./ Кого търсите? Ако Ви трябва жена ми, тя е на работа и ще се прибере по-късно. Потърсете я след шестнадесет часа! Извинете, но имам много работа и ангажименти! Така че-е-е…! Съжалявам…!
Пауза
Дамата все още мълчи. Въздъхва бавно,тежко и продължително. Усеща се че плаче почти без глас. Сваля флегматично очилата си. Очите ù са пълни със сълзи. Диша учестено, а устните ù са леко разтворени. Все още мълчи.
РУМЕН:
/Притеснен и учуден./
Извинете, какво Ви е?! Коя сте и кого
търсите?!
ТАНЯ:
ТАНЯ:
/Пауза. Притеснена и напрегната./ Батко…! Аз съм! /Отговаря с
пресипнал и затихващ глас./
РУМЕН:
РУМЕН:
/Изумен/ Таня…! Ти ли си?
Боже Господи! Откъде си взе? /Пауза. Не вярва на очите си./ Не мога да
те позная! Визията, класът ти…?! /Пауза.
Мълча-ние. Гледа сестра си учуден./Не приличаш на тази Таня, която знам!
Каква е тази коренна промяна?
Пауза.
ТАНЯ:
Пауза.
ТАНЯ:
/Въздиша шумно. Кашля два пъти,
поставяйки ръка пред устните и по-пива сълзите
си./ Знам, че ме мразиш и се сърдиш…, ще ме пуснеш ли в къщи?
Ще бъдеш ли…? Диша тежко и трудно./
Пауза.
РУМЕН:
Пауза.
РУМЕН:
Влизай! Не е редно да говорим на стълбището!
Долу на първия етаж съседите ги няма. Кака Гергана и семейството ù
ще се върнат утре следобяд и ме помоли да заключвам входната врата на блокчето. Ще продължим
разговора в стаята ми, казано по-точно офиса. Няма да познаеш стаята. Ще говорим повече. Не се притеснявай! Казвам го за
твое спокойствие. Знам, че в момента не се чувстваш комфортно… , може би и виновна.
Пауза
Пауза
РУМЕН:
/Отваря вратата на стаята./
Моля, заповядай! /
Влизат .
Влизат .
РУМЕН:
/Застава зад бюрото си. Полага ръце върху него, без да откъсва поглед от сестра си./ Какво те води
насам? Ще говоря на „Вие” … Аз определям как
ще водим разговора! / Петров все още
не е седнал. Гледа я с въздържан
и сериозен поглед./
/Таня е все още права. Диша учестено. Кашля два пъти с малка пауза. Премигва като виновно дете, което е сторило голяма бела./
Пауза.
Преди да седне Румен посочва с ръка към канапето.
РУМЕН:
/Таня е все още права. Диша учестено. Кашля два пъти с малка пауза. Премигва като виновно дете, което е сторило голяма бела./
Пауза.
Преди да седне Румен посочва с ръка към канапето.
РУМЕН:
Заповядайте госпожо Илиева! Сядайте! Чувствайте се удобно! Но-о…,
не забравяйте, че сте
на гости! И още нещо, не съм те
канил да идваш! Позна-вам немските обичаи за приемането на гости.
Мисля, че ме разбирате….! Така ли е…? /Говори
сериозно и с ирония./
ТАНЯ:
/Чувства се засегната. Пауза. Поглежда го с
присвити очи. Въздиша бавно и дълбоко. /
Ти-и…,
какво?! С моите камъни по моята градина ли? Разби-рам те. Имаш
право… ! Но батко…! Моля те, не ми
говори на „Вие” ! Какво искаш да
кажеш?
РУМЕН:
РУМЕН:
Добре, ще говоря на „Ти”. Какво
искам да кажа ли? Помниш ли, какво беше обещала на майка и
татко преди да заминеш за Германия при мъжа си?
ТАНЯ:
ТАНЯ:
/учудена/. Моля?! Какво съм
обещала?
РУМЕН:
РУМЕН:
/изнервен/. Не помниш ли, че
обеща да им пратиш покани да ти дойдат на гости. Друго е да се видите, да се порадват на внуците и да се успокоят, че сте добре.
Толкова ли ти
беше трудно да поканиш родителите си и да ги за-радваш, за да се успокоят. Мисля, че паметта ти е
изневерила, или така ти изна-ся? Не можеш да ме заблудиш! Не си го и помисляй!
Пауза
РУМЕН:
/Отваря вратата на стаята./ Моля, заповядай! / Влизат .
РУМЕН:
/Застава зад бюрото си. Полага ръце върху него, без да откъсва поглед от сестра си./ Какво те води насам? Ще говоря на „Вие” … Аз определям как ще водим разговора! / Петров все още не е седнал. Гледа я с въздържан и сериозен поглед./
/Таня е все още права. Диша учестено. Кашля два пъти с малка пауза. Премигва като виновно дете, което е сторило голяма бела./
Пауза.
/Преди да седне Румен посочва с ръка към канапето./
РУМЕН:
РУМЕН:
Заповядайте госпожо Илиева! Сядайте! Чувствайте се удобно! Но-о…,
не забравяйте, че сте
на гости! И още нещо, не съм те
канил да идваш! Позна-вам немските обичаи за приемането на гости.
Мисля, че ме разбирате….! Така ли е…? /Говори
сериозно и с ирония./
ТАНЯ:
ТАНЯ:
/Чувства се засегната. Пауза. Поглежда го с
присвити очи. Въздиша бавно и дълбоко. /
Ти-и…,
какво?! С моите камъни по моята градина ли? Разби-рам те. Имаш
право… ! Но батко…! Моля те, не ми
говори на „Вие” ! Какво искаш да
кажеш?
РУМЕН:
РУМЕН:
Добре, ще говоря на „Ти”. Какво
искам да кажа ли? Помниш ли, какво беше обещала на майка и
татко преди да заминеш за Германия при мъжа си?
ТАНЯ:
ТАНЯ:
/учудена/. Моля?! Какво съм
обещала?
РУМЕН:
РУМЕН:
/изнервен/. Не помниш ли, че
обеща да им пратиш покани да ти дойдат на гости. Друго е да се видите, да се порадват на внуците и да се успокоят, че сте добре.
Толкова ли ти
беше трудно да поканиш родителите си и да ги за-радваш, за да се успокоят. Мисля, че паметта ти е
изневерила, или така ти изна-ся? Не можеш да ме заблудиш! Не си го и помисляй!
ТАНЯ:
ТАНЯ:
/Диша учестено, разтворила очи.
Кашля задавено, полагайки ръка върху гърдите. / - Но-о-о…!
РУМЕН: /сипва чаша вода и я подава на Таня./ Заповядай! Изпий водата и ще ти олекне! Хайде! /Усмихва се./ Въпреки тава не си помисляй, че ще ти простя бързо!
ТАНЯ:
РУМЕН: /сипва чаша вода и я подава на Таня./ Заповядай! Изпий водата и ще ти олекне! Хайде! /Усмихва се./ Въпреки тава не си помисляй, че ще ти простя бързо!
ТАНЯ:
/успокоена с по-леко дишане./
Благодаря! /Очите ù са в сълзи./ Иска
ми се, да не беше се случвало всичко това! Но за жалост…! /Не си довърши мисълта/ Батко, знам че-е…!
РУМЕН:
РУМЕН:
/ядосан/ Моля те, не търси повод да се
оправдаваш! Вината за загубата на родителите ни тежи най-вече върху теб, независимо че
поводът за случилото се е откъм
страна на мъжа
ти. /Пауза. Втренчил поглед в сестра си./ Минаха доста години, откакто
ми каза: „Брат ми, забрави за мен и не ме търси за нищо! Не помисли ли, как
преживях тези думи, изречени от теб?
А после ме молиш
ТАНЯ: /печално/ Батко знаеш много добре, че работата ми е такава - изпълнена с много задължения и отговорности.
РУМЕН: Вярно, така е! Няма спор за това. Но защо трябваше да напускате България.
ТАНЯ:
/неспокойна/ Знаеш много добре. Мъжът
ми напусна България с много рискове по време
на комунизма. / Пауза. Въздиша бавно и тежко./ Какво да направя като имаме две деца. Да се разведа с него, че е напуснал
родената си?! Имаше сериозни причини
да избяга в Германия. /Пауза/ Знаеш ли, какви бяха те, за да напусне
България и родителите си?
РУМЕН:
Явно причините са
били доста сериозни. Знам само едната, когато е кандидатствал за
преподавателско място в
университета. За същото място е кандидатствал и синът
на ректора. Естествено приели са
него. Нали е високо поставено синче.
ТАНЯ:
Това е вярно. Така е! Димитър кандидатства и за
други два конкурса. И при тях резултатът бе същия.
РУМЕН:
Каква е тази промяна във външния ти вид и мутацията на гласа ти? Извинявай, че те питам за това! Въпреки всичко случило се, си ми сестра. Знаеш,
че сме различни по характер и разбиране.
ТАНЯ:
/на себе си/. Какво да му
кажа? Очаквах да пита. Отдавна се опитвам
да забравя случилото се, но не мога! /Разтваря
широко очи и диша учестено./ Не, не
мога да му споделя.! Не трябва да
знае. /Пауза/ Ако на него се случи нещо подобно, дали ще сподели? Едва
ли?! Възможно е и
да отговори. Все пак се съмнявам.
Пауза.
РУМЕН:
/наблюдава и следи всяко нейно поведение/ Таня, убеден съм, че проблемите са доста сериозни, а може би и сложни. Страхуваш се да споделиш, защо? Прикриваш ли някого? Кой е той? Да не е мъжът ти? Някой друг ли е? Не вярвам, мъжът ти да е виновен! Въпреки проблемите между нас, трябва да знам, как се е случило! Таня, довери ми се! Отговори ми! Престраши се!
ТАНЯ: Батко, моля те, не ме притискай! Ако знаех, че ще ме разпитваш като полицейски инспектор, нямаше да дойда! Димитър не е виновен… Заради мен и той пострада, на значително по-малко.
РУМЕН:
Проблемите, на които си била
подложена, имат ли нещо общо с промяната на външния ти вид и мутацията на
гласа? /Гледа настойчиво към нея с широко отворени очи./ Последното води до загуба на
силата и звучността на тона на човешкия глас.
ТАНЯ:
/с пресипнал и дрезгав глас/ Знам, батко!
РУМЕН:
РУМЕН:
/втренчил поглед в сестра си/ – Таня, стигам до извода, че и ти имаш вина
относно твоето състояние. / Продължава да гледа
внимателно и да следи реакциите на сестра си. Пауза./
Искам да чуя истината!
Пауза.
Пауза.
РУМЕН:
/втренчил поглед в сестра си/ – Таня, стигам до извода, че и ти имаш вина
относно твоето състояние. / Продължава да гледа
внимателно и да следи реакциите на сестра си. Пауза./
Искам да чуя истината!
Пауза.
ТАНЯ:
Вярно е батко! Определена доза вина има и в мен. Тя е следствие от стреса, на който бях подвластна доста време.
/Отпива вода./ Отваря чантата си. Вади кутия цигари. Ръцете ù треперят. Взема от чантата си малка бутилка, в която има уиски и отпива едра глътка. /Пали цигара./
/ Румен се изправя, взема пепелник и го поставя пред сестра си./
/Отпива вода./ Отваря чантата си. Вади кутия цигари. Ръцете ù треперят. Взема от чантата си малка бутилка, в която има уиски и отпива едра глътка. /Пали цигара./
/ Румен се изправя, взема пепелник и го поставя пред сестра си./
РУМЕН:
/Към сестра си./ Ти-и-и…,
откога пушиш?! /Учуден./
ТАНЯ:
ТАНЯ:
/леко притеснена, но и с
лицеприятна усмивка/. Близо година и
половина. /Пауза/ Защо питаш?
РУМЕН:
/Пауза. С лека усмивка./ Преди години беше ги
отказала! Какво пи от бутилката преди
малко? Алкохол ли?!
ТАНЯ:
/ Пауза / Да, вярно е! Понякога навиците се променят. Отпи глътка уиски. Имам причини. Не е защото ми се ще! Но не и повече от сто милилитра!
РУМЕН:
РУМЕН:
/Замисля се./ Срещат се такива промени
в живота. Хм-м-м…! Заради здравословен проблем
ли е? Вуйчо от София практикуваше така. Сещаш се за
кого говоря, нали?
ТАНЯ:
ТАНЯ:
/Пауза./ Да батко, знам! В случая става дума
за коронарните съдове.
РУМЕН:
РУМЕН:
/ Гледа я съсредоточен./ Да,
така е Таня! И така-а-а…, искаш ли малко уиски? Ще ти дойде добре! /Усмихва
се./
ТАНЯ:
ТАНЯ:
Може. Ще пийна малко. /Гледа го
сериозно./ Благодаря! Имам причини. Не е защото ми се ще! Но не и повече от сто милилитра!
РУМЕН:
/Замисля се./ Срещат се такива промени
в живота. Хм-м-м…! Заради здравословен проблем
ли е? Вуйчо от София практикуваше така. Сещаш се за
кого говоря, нали?
ТАНЯ:
/Пауза./ Да батко, знам! В случая става дума
за коронарните съдове.
РУМЕН:
РУМЕН:
/ Гледа я съсредоточен./ Да,
така е Таня! И така-а-а…, искаш ли малко уиски? Ще ти дойде добре! /Усмихва
се./
ТАНЯ:
Може. Ще пийна малко. /Гледа го сериозно./ Благодаря!
Пауза.
ТАНЯ:
Може. Ще пийна малко. /Гледа го сериозно./ Благодаря!
Пауза.
Той сипва в чашите и подава нейната. Отваря стъкления похлупак и поставя стъкленицата с ядките пред сестра си.
РУМЕН:
/въздиша/. Наздраве госпожо!
ТАНЯ:
ТАНЯ:
Наздраве, батко! Защо ми говориш на „Вие”? /Пауза. Гледа го с тъжни очи, готови да пролеят сълзи.
РУМЕН:
/въздиша/. Наздраве госпожо!
ТАНЯ:
Наздраве, батко! Защо ми говориш на „Вие”? /Пауза. Гледа го с тъжни очи, готови да пролеят сълзи./ Моля те, прости ми! Та ние сме една кръв!
РУМЕН:
РУМЕН:
/изумен/ Аа-а-а…, така-а-а…, сега ли се сети, че сме от една кръв! /Пауза. Кашля два пъти през няколко секунди./ А сега какво
ще измислиш за оправдаване! Кажи де! Не ми сподели,
причините довели за промяната на вида ти и мутацията на гласа. Няма да те оставя, докато не ми
отговориш. А и както виждаш имам много работа! Или ще си кажем всичко да се
изясним, или напусни дома ми! /Ядосан,
той пристъпва нервно на едно
място, приближава се към
виждаш имам много работа! Или ще си кажем всичко да се
изясним, или напусни дома ми! /Ядосан,
той пристъпва нервно на едно
място, приближава се към Таня и мачка ръце./ Няма да те моля
с часове или се омитай! Пристигаш по никое
време, без да се обадиш
предварително, молиш за прошка, а
не изясняваш нищо. За какво дойде?! / Ядосан до крайност./ Защо мълчиш? По дяволите, губиш ми
времето! Мамка му! Не
издържам вече! /Пауза. Бесен/ Тръгвай
си! Хайде-е-е…! Омитай се…! Защо ме
принуждаваш, да ти говоря така и да
те гоня от къщи,
където сме израсли! / Диша тежко и бавно, полага ръка на гърдите си. Въздиша болезнено./
(Таня се изправя. Пристъпва няколко крачки към брат си.)
ТАНЯ: /объркана, притеснена и изплашена/ . Батко! Какво ти стана, моля те…! Ако трябва…?!
(Таня се изправя. Пристъпва няколко крачки към брат си.)
ТАНЯ: /объркана, притеснена и изплашена/ . Батко! Какво ти стана, моля те…! Ако трябва…?!
/ Румен не отпуска ръката от гърдите си. Диша тежко и бавно! Очите му са широко отворени, втренчени в Таня. Ръката ме се отлепя от гърдите и блъска сестра си. Тя се опитва да запази равновесие, но за късмет пада върху страничната мека част на канапето. /
ТАНЯ:
/Съвсем изплашена и стресната. Лицето ù промени цвета си./ Какво правиш по дяволите?! За какъв се мислиш?! Луд ли си?!
Пауза.
/ Румен гледа с широко отворени очи към сестра си. Все още диша тежко. Приближава се към бюрото. Сипва в чашата си малко уиски. Отпива две малки глътки. След около две минути, дишането му се успокоява. Отпива малко.
Поглежда към сестра си, която все още е в стрес.
РУМЕН:
Съжалявам, Таня! Аз…!
ближава се към бюрото. Сипва в чашата си малко уиски. Отпива две малки
глътки. След около две минути, дишането му се успокоява. Отпива малко.
Поглежда към сестра си, която все още е в стрес.
РУМЕН: Съжалявам, Таня! Аз…!
ТАНЯ: Батко…! Спокойно! В момента и двамата сме…
РУМЕН: Знам, Таня! Недей…! И двамата сме виновни за случилото се. /При-
ближава се към нея./ Не биваше да постъпвам така! Съжалявам, че те блъснах така брутално! Лошо ли се удари? Къде се заболя? Ако трябва да извикам ле-
кар?! Промени малко и цвета на лицето ти. /Притеснен/
ТАНЯ: Паднах с гръб на меката част на канапето и ударих главата си там. Какво може да има на лицето ми. От падането, уплахата и стреса почувствах промяна в кръвното. Знаеш, какво е усещането. Нахлу изведнъж в главата ми. Да не би…?!
РУМЕН: /гледа я съсредоточено/ пауза/ Имаш ли огледало в себе си?
ТАНЯ: /Имам в чантата си./
РУМЕН: /Погледни се, и ще разбереш! /
/Таня вади от чантата си огледало. Оправя с разтворени пръсти косата си. Поглежда се в огледалото./
ТАНЯ: /Оглежда се. Поглежда брат си спокойна.Усмихва се. /Не се притесня-
вай! Случвало ми се е, когато вдигна кръвно.
вай! Случвало ми се е, когато вдигна кръвно.
РУМЕН: /притеснен/ Лошо ли се удари?
ТАНЯ: Заболя ме малко главата и гръбнака. За мой късмет се ударих в меката част на канапето. /Въздиша. Отпива от питието./
Пауза
Румен се завърта на левия си крак. Пристъпва към библиотеката и вади опаковка
с електронен апарат за измерване на кръвно налягане.
РУМЕН: /със загрижен поглед към сестра си/. Таня, къде чувстваш болка в главата? Цялостна ли е или локализирана? Искам да знам истина! Много е важно! За твое добро е! Болката съпроводена ли е с гадене и световъртеж. Той силен ли е? Къде усещаш болката – шията, раменете, челото или около очите?
ТАНЯ: / учудена и притеснена/. Защо питаш? Важно ли е? /въздиша/ Ти какво, допреди няколко минути ме направи на нищо, заради отношението ми към майка, татко и теб. Иначе казано, нямам човечност като дъщеря, сестра и позитивно по-
ведение. А в този момент си загрижен за здравето ми?!
РУМЕН: /изненадан/ Слушай, Таня. /Въздиша/. Много добре знаеш, неразреше-ните проблеми между нас. Задълбочиха се. Едва ли се чувстваш като мен. Без родители. А защо? Защо са на оня свят, а? Отговори ми! /Гледа я с широко от-ворени очи. Въздиша бавно и тежко./ Чия е вината да напуснат рано този свят?
Разчитали са на теб да се видите а също и внуците си! Кажи де? А това, че съм загрижен за здравето ти, въпреки другата страна на момента, е нормално да постъпя така. За този конкретен случай, вината е моя и съм длъжен, да поема отговорността си, най-напред като човек, и после като брат. Разбира се, че съм загрижен за здравето ти. Въпреки всичко случило се, си ми сестра. Не мога да мисля като теб! Тези няколко изречения, ще вдигнат малко кръвното ти. Нека се върна на здравословния проблем. В твоя случай главоболието не е цялостно, а е локализирано. Ако болката, която усещаш е силно притискаща, означава тежка преумора, която е следствие на продължителна умствена и психическа работа. В твоя случай, ако кръвното ти е ниско, чаша кафе, натурален сок и хапване на нещо сладко, ще реши донякъде здравословния ти проблем. Трябва постоянство за това лечение. А то е в начален стадии и ще се оправиш! Така че, отпусни си ръката на масата, за да измеря кръвното ти! /Продължителна пауза. Румен измерва кръвното на сестра си. Поглежда към нея./ И така-а-а…, кръвното е доста паднало – 100 на 65 Нарича се още „хипотония”.
Таня, често ли ти се случва ниско кръвно? Как е сънят ти? Спокоен ли е! Случва ли ти се разсеяност, или намалена памет?
ТАНЯ: /стресната/. Не! Рядко се случва. /Пауза.Въздиша./ Откъде толкоз позна-ния в тази област от медицината! Сигурно и други неща знаеш! Ти не си лекар!/
РУМЕН: /вперил сериозен поглед към нея/.Така е, интересувам се и от други не-
ща, освен работата ми.
Пауза
РУМЕН: /с притеснение/. Аа-а-а…, Димитър тормози ли те? В какви отноше-ния се? Ако те подлага на тормоз, не отговарям какво ще му се случи! Само да те подложи на тормоз, не отговарям какво ще му се случи! Ако се случи по-
добно нещо, само ми кажи…! /Пауза/ Бях те попитал, каква е причината за про-
мяната на визията на лицето ти. Не искам да криеш от мен! Независимо от про-
блемите между нас, за мен е важно да знам от какво е пострадала сестричката ми. Не се ослушвай! Няма да ходиш никъде, докато не ми отговориш! Не ми губи повече врето! И без това имам много работа. Слушам те! /Сериозен и с остър тон и широко отворени очи/. Чуваш ли ме момиче! Не ме ядосвай! Иначе…! Да не ти вдигна кръвното …! Хайде-е-е…!
ТАНЯ: /стресната от заканата му/. Добре батко! /Въздиша бавно и тежко.Очи-
те и се натъжиха./
те и се натъжиха./ Не знам как ще понесеш тази тежка и трагична участ !
РУМЕН: /стреснат и изумен/ Ти сериозно ли…?! Изживяла си силен стрес?!
ТАНЯ: Да батко! Вярно е…! Бих го определила – силен шок. Първоначалният
ми проблем за промяната на гласа е това силно преживяване.
РУМЕН: /стресиран/ Къде се случи всичко това? Трябва да е било отдавна!
ТАНЯ: Така е! Това, което ни споходи се случи в най-високата планинска верига
в Южна Африка, наричана от заселниците Дракенсберг или Драхенфелз, което
означава „драконова скала”, а днес се нарича Драконови планини (Drakensberge),
които излъчват величие и вдъхновяват респект. Бяхме настанени в туристическа къща. Димитър беше излязъл да прави снимки. Бях се заела да приготвям някоинеща. Не мина и половин час и стана пожар, предизвикан отвън и предната част на къщата се запали. Виках, …крещях. / Вдиша дълбоко и тежко./ Бях смъртно уплашена. Виках за помощ. Сетих се, че има алармена инсталация в едно от по-крайните помещения. Въпреки страха, успях да я задействам. Припаднах от пушека. Нищо не помнех. След няколко часа се събудих в медицински стационар, намиращ с
които излъчват величие и вдъхновяват респект. Бяхме настанени в туристическа къща. Димитър беше излязъл да прави снимки. Бях се заела да приготвям някоинеща. Не мина и половин час и стана пожар, предизвикан отвън и предната част на къщата се запали. Виках, …крещях. / Вдиша дълбоко и тежко./ Бях смъртно уплашена. Виках за помощ. Сетих се, че има алармена инсталация в едно от по-крайните помещения. Въпреки страха, успях да я задействам. Припаднах от пушека. Нищо не помнех. След няколко часа се събудих в медицински стационар, намиращ се в планината. Лицето ми беше доста засегна-то, а засегнато, за косата да не говоря. /Разплака се с разтреперан глас./ Благодарение на Димитър и на лекарите оцелях, които ме лекуваха, и се грижеха за мен. Митко пострада по-малко, почти незначително. /Гласът ù трепери, а очите се пълнят със сълзи./
/Румен е разтревожен от състоянието на сестра си и се приближава до нея./
/По преценка на режисьор-постановчика е подбрана подходяща музика, която
огласява сцената в зависимост от конкретния момент на действието в
драмата./
/Румен полага ръце на раменете на Таня, а сетне на страните ù, зачервени от напрежението./
РУМЕН: /говори успокоително/ Таня, успокой се! Ако знаех, какво си преживяла, нямаше да настоявам толкова! Но като твой брат съм длъжен до знам от какво е пострадала сестра ми!
ТАНЯ: /говори със затихнал глас/ Правилно, батко! Знам, че имам грехове, за ко-ито не знам, дали ще ми бъдат опростени. /Прави виновна гримаса./
/В този момент сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора./
/Ръцете на Румен все още са положени върху страните на лицето ù./
/ Пауза/
РУМЕН: /С успокоителен поглед./ Успокой се сестричке! Хайде, скъпа! Въпреки, че ти се сърдя и съм ти обиден, не бих си позволил да те изхвърля от живота си!
/Отива до бюрото и налива чаша охладена вода./
РУМЕН: /към сестра си/. Хайде, Таня! Сядай на канапето! Облегни се и отпусни тялото! Поеми няколко пъти въздух. Направи го бавно с преброяване от едно до
пет. Задръж, а сетне изпусни въздуха бавно! Изпий водата на малки глътки с кратки почивки. В промеждутъците поемай дълбоко въздух. Ще те отпусне и успокои. Имай предвид, че диалогът ни не е приключил! Важно е да се изяснят нещата. Всички имаме недостатъци и допускаме грешки – малки или големи. Идва моментът, когато всеки човек трябва да признае грешките си. /Пауза. Размишлява. Разтрива леко и бавно с възглавничките на пръстите си челòто, слепоочията и тила на сестра си в продължение на минута – две. Гледа я със свежа гримаса.Усмихва се./ Как си сега?
Пауза
ТАНЯ: /Гледа брат си с по-свеж и спокоен поглед./ Батко, с този масаж и това, което каза включително в моментното ти отношение, ти се извиси по-високо от мен, като…/Пауза/ Дори и думите не ми стигат от вълнение, да доизкажа мисълта си. /Пауза/ Имайки предвид това, което направи преди няколко минути, предусещам какви мисли се зараждат в гънките на мозъка ти. Предполагам, че ще ги кажеш облечени в едно- две изречения. Какво си мислиш, че не знам за твоите литературни прояви, почти във всички сюжети на литерату-рата и за твоят приятел Абдул от Мароко, който е превеждал твои произведения на четири езика. Но да приключим тази тема! Не е на дневен ред.
Пауза
РУМЕН: /Озадачен, вперил поглед в сестра си./ Откъде познавате Абдул…! Той –и-и…! Когато следвах във Варна, той следваше медицина. Запознахме се на едно парти. Както и да е…! /Не откъсва поглед от сестра си. Поема дълбоко въздух, за-
държа го за около тридесет секунди, и го изпуска бавно. Прави лек масаж на челòто си, слепоочията. Прекарва пръстите си през темето и тила, и усети как кръвта нахлува и се освежава за около минута-две. Таня! Не ми е до моите прояви, а до твоите, които си сторила спрямо родителите ни и мен!
ТАНЯ: /Вглъбява се в себе си, потисната от сторените капитални грешки спря-
мо родителите и брат си
мо родителите и брат си./ Знам , батко! Съжалявам за-а-а…! /Настроението ù се помрачи. Пауза. Очите ù се насълзяват./ Аз-з-з…, батко!
РУМЕН: /Пауза. Въздиша. Гледа я въпросително./ А сега за какво идваш? Почти си като богиня? Знаеш ли? Не ми пука от нищо. Имам си работа, печеля много до-бре. Радвам се на добро здраве. Обичаме се с жена ми и да са живи децата ни. Не ламтя за милиони и да имам гузна съвест. Когато погребах родителите ни, не дой-де на кончината им. Откакто напусна България, спря да се интересуваш за здраве-то на всички ни, включвайки майка и татко. Толкова ли не можа да намериш вре-ме, да се обаждаш в къщи, да се чуваме от време на време!? Необходими са ти ня-колко минути, да си кажете няколко думи с родителите ни, да се успокоят, че сте добре. Помниш ли, какво им беше обещала? Кажи де! Защо не им плати билет до вашата любима Германия, да ви дойдат на гости за няколко дни и да се порадват на внуците? Щеше да им подейства като лекарство и да се успокоят, че сте добре. Дори когато плетеше терлици на децата, мислите
РУМЕН: /Пауза. Въздиша. Гледа я въпросително./ А сега за какво идваш? Почти си като богиня? Знаеш ли? Не ми пука от нищо. Имам си работа, печеля много до-бре. Радвам се на добро здраве. Обичаме се с жена ми и да са живи децата ни. Не ламтя за милиони и да имам гузна съвест. Когато погребах родителите ни, не дой-де на кончината им. Откакто напусна България, спря да се интересуваш за здраве-то на всички ни, включвайки майка и татко. Толкова ли не можа да намериш вре-ме, да се обаждаш в къщи, да се чуваме от време на време!? Необходими са ти ня-колко минути, да си кажете няколко думи с родителите ни, да се успокоят, че сте добре. Помниш ли, какво им беше обещала? Кажи де! Защо не им плати билет до вашата любима Германия, да ви дойдат на гости за няколко дни и да се порадват на внуците? Щеше да им подейства като лекарство и да се успокоят, че сте добре. Дори когато плетеше терлици на децата, мислите на майка там в Берлин;твоята голяма къща, заведението и бизнеса ти. Специално за това нямам думи. Не съм господар на твоя живот, бизнеса и парите ти! Нямам право на това! В нашата мила Родина системата е в пълна анархия, а за управниците да не говоря. А в законодателната и правната система трябва много ремонт. Ти ако си на моето място, би ли простила подобни постъпки? Попита ме, дали те мразя? Казах ти и пак ти казвам, че не бих могъл да го направя! Една майка ни е раждала, която загубихме заради твоето поведение. Знам, каква причина ще изтъкнеш за оправдание и ако ти простя, ще бъде заради това. А за дългото ти мълчание, ще си помисля! Не искам да обиждам мъжа ти, но предполагам какво ти е казал: „Щом не се обаждам, на родителите си и не ги посещавам, нямаш право, и ти да се обаждаш на твоите, и на брат си!
Как я мислите, да отделяте децата от бабите и дядовците им? Твоят мил съпруг е сам на майка и баща, а ти имаш брат, които много те обичаше, и не даваше пче-ла, дори муха да не кацне отгоре ти; и само той ти остана. Може би ще ме пи
таш дали те обичам в настоящия момент?! Знаеш ли, когато се сещам за всичко това и за теб, в сърцето ми се събира много горчилка, гняв, но и много любов? (Пауза. Очите му се насълзиха.) Разбра ли ме? (Положи ръка в сърдечната област)
Пауза
Таня се развълнува от болезнения монолог на брат си. Въздиша тежко и бавно
Преглъща трудно. Очите ù потъват в сълзи.
Сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора.
ТАНЯ: /с болка/. Прав си батко! Така е! Моля те, прости ми…! /Плаче./
РУМЕН: /Отива и сяда до нея. Прегръща лицето ù, попива сълзите с палци и я целува по челото. После още веднъж. Прегръща я./ Успокой се миличка!
ТАНЯ: /все още прегърната и болезнено развълнувана/. Обичам те батко! Само ти ми остана! Прости ми…! Прости… /Гласът ù затихва. Ридае./
РУМЕН: /Все още я държи прегърната. Следва целувка по бузата./ Поплачи си скъпа. И аз много те обичам. Нали за това съм ти батко! Милата ми сестричка.
Как я мислите, да отделяте децата от бабите и дядовците им? Твоят мил съпруг е сам на майка и баща, а ти имаш брат, които много те обичаше, и не даваше пче-ла, дори муха да не кацне отгоре ти; и само той ти остана. Може би ще ме пи
таш дали те обичам в настоящия момент?! Знаеш ли, когато се сещам за всичко това и за теб, в сърцето ми се събира много горчилка, гняв, но и много любов? (Пауза. Очите му се насълзиха.) Разбра ли ме? (Положи ръка в сърдечната област)
Пауза
Таня се развълнува от болезнения монолог на брат си. Въздиша тежко и бавно
Преглъща трудно. Очите ù потъват в сълзи.
Сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора.
Преглъща трудно. Очите ù потъват в сълзи.
Сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора.
ТАНЯ: /с болка/. Прав си батко! Така е! Моля те, прости ми…! /Плаче./
РУМЕН: /Отива и сяда до нея. Прегръща лицето ù, попива сълзите с палци и я целува по челото. После още веднъж. Прегръща я./ Успокой се миличка!
ТАНЯ: /все още прегърната и болезнено развълнувана/. Обичам те батко! Само ти ми остана! Прости ми…! Прости… /Гласът ù затихва. Ридае./
РУМЕН: /Все още я държи прегърната. Следва целувка по бузата./ Поплачи си скъпа. И аз много те обичам. Нали за това съм ти батко! Милата ми сестричка.
ДРАМАТА ЗАВЪРШВА С ПОДХОДЯЩА МУЗИКА
ПО ПРЕЦЕНКА НА РЕЖИСЬОРА И ПОСТАНОВЧИКА
ПО ПРЕЦЕНКА НА РЕЖИСЬОРА И ПОСТАНОВЧИКА
КРАЙ
ЗАВЕСА
ближава се към бюрото. Сипва в чашата си малко уиски. Отпива две малки
глътки. След около две минути, дишането му се успокоява. Отпива малко.
Поглежда към сестра си, която все още е в стрес.
РУМЕН: Съжалявам, Таня! Аз…!
ТАНЯ: Батко…! Спокойно! В момента и двамата сме…
РУМЕН: Знам, Таня! Недей…! И двамата сме виновни за случилото се. /При-
ближава се към нея./ Не биваше да постъпвам така! Съжалявам, че те блъснах така брутално! Лошо ли се удари? Къде се заболя? Ако трябва да извикам ле-
кар?! Промени малко и цвета на лицето ти. /Притеснен/
ТАНЯ: Паднах с гръб на меката част на канапето и ударих главата си там. Какво може да има на лицето ми. От падането, уплахата и стреса почувствах промяна в кръвното. Знаеш, какво е усещането. Нахлу изведнъж в главата ми. Да не би…?!
РУМЕН: /гледа я съсредоточено/ пауза/ Имаш ли огледало в себе си?
ТАНЯ: /Имам в чантата си./
РУМЕН: /Погледни се, и ще разбереш! /
/Таня вади от чантата си огледало. Оправя с разтворени пръсти косата си. Поглежда се в огледалото./
ТАНЯ: /Оглежда се. Поглежда брат си спокойна.Усмихва се. /Не се притесня-
вай! Случвало ми се е, когато вдигна кръвно.
вай! Случвало ми се е, когато вдигна кръвно.
РУМЕН: /притеснен/ Лошо ли се удари?
ТАНЯ: Заболя ме малко главата и гръбнака. За мой късмет се ударих в меката част на канапето. /Въздиша. Отпива от питието./
Пауза
Румен се завърта на левия си крак. Пристъпва към библиотеката и вади опаковка
с електронен апарат за измерване на кръвно налягане.
РУМЕН: /със загрижен поглед към сестра си/. Таня, къде чувстваш болка в главата? Цялостна ли е или локализирана? Искам да знам истина! Много е важно! За твое добро е! Болката съпроводена ли е с гадене и световъртеж. Той силен ли е? Къде усещаш болката – шията, раменете, челото или около очите?
ТАНЯ: / учудена и притеснена/. Защо питаш? Важно ли е? /въздиша/ Ти какво, допреди няколко минути ме направи на нищо, заради отношението ми към майка, татко и теб. Иначе казано, нямам човечност като дъщеря, сестра и позитивно по-
ведение. А в този момент си загрижен за здравето ми?!
РУМЕН: /изненадан/ Слушай, Таня. /Въздиша/. Много добре знаеш, неразреше-ните проблеми между нас. Задълбочиха се. Едва ли се чувстваш като мен. Без родители. А защо? Защо са на оня свят, а? Отговори ми! /Гледа я с широко от-ворени очи. Въздиша бавно и тежко./ Чия е вината да напуснат рано този свят?
Разчитали са на теб да се видите а също и внуците си! Кажи де? А това, че съм загрижен за здравето ти, въпреки другата страна на момента, е нормално да постъпя така. За този конкретен случай, вината е моя и съм длъжен, да поема отговорността си, най-напред като човек, и после като брат. Разбира се, че съм загрижен за здравето ти. Въпреки всичко случило се, си ми сестра. Не мога да мисля като теб! Тези няколко изречения, ще вдигнат малко кръвното ти. Нека се върна на здравословния проблем. В твоя случай главоболието не е цялостно, а е локализирано. Ако болката, която усещаш е силно притискаща, означава тежка преумора, която е следствие на продължителна умствена и психическа работа. В твоя случай, ако кръвното ти е ниско, чаша кафе, натурален сок и хапване на нещо сладко, ще реши донякъде здравословния ти проблем. Трябва постоянство за това лечение. А то е в начален стадии и ще се оправиш! Така че, отпусни си ръката на масата, за да измеря кръвното ти! /Продължителна пауза. Румен измерва кръвното на сестра си. Поглежда към нея./ И така-а-а…, кръвното е доста паднало – 100 на 65 Нарича се още „хипотония”.
Таня, често ли ти се случва ниско кръвно? Как е сънят ти? Спокоен ли е! Случва ли ти се разсеяност, или намалена памет?
ТАНЯ: /стресната/. Не! Рядко се случва. /Пауза.Въздиша./ Откъде толкоз позна-ния в тази област от медицината! Сигурно и други неща знаеш! Ти не си лекар!/
РУМЕН: /вперил сериозен поглед към нея/.Така е, интересувам се и от други не-
ща, освен работата ми.
Пауза
РУМЕН: /с притеснение/. Аа-а-а…, Димитър тормози ли те? В какви отноше-ния се? Ако те подлага на тормоз, не отговарям какво ще му се случи! Само да те подложи на тормоз, не отговарям какво ще му се случи! Ако се случи по-
добно нещо, само ми кажи…! /Пауза/ Бях те попитал, каква е причината за про-
мяната на визията на лицето ти. Не искам да криеш от мен! Независимо от про-
блемите между нас, за мен е важно да знам от какво е пострадала сестричката ми. Не се ослушвай! Няма да ходиш никъде, докато не ми отговориш! Не ми губи повече врето! И без това имам много работа. Слушам те! /Сериозен и с остър тон и широко отворени очи/. Чуваш ли ме момиче! Не ме ядосвай! Иначе…! Да не ти вдигна кръвното …! Хайде-е-е…!
ТАНЯ: /стресната от заканата му/. Добре батко! /Въздиша бавно и тежко.Очи-
те и се натъжиха./
те и се натъжиха./ Не знам как ще понесеш тази тежка и трагична участ !
РУМЕН: /стреснат и изумен/ Ти сериозно ли…?! Изживяла си силен стрес?!
ТАНЯ: Да батко! Вярно е…! Бих го определила – силен шок. Първоначалният
ми проблем за промяната на гласа е това силно преживяване.
РУМЕН: /стресиран/ Къде се случи всичко това? Трябва да е било отдавна!
ТАНЯ: Така е! Това, което ни споходи се случи в най-високата планинска верига
в Южна Африка, наричана от заселниците Дракенсберг или Драхенфелз, което
означава „драконова скала”, а днес се нарича Драконови планини (Drakensberge),
които излъчват величие и вдъхновяват респект. Бяхме настанени в туристическа къща. Димитър беше излязъл да прави снимки. Бях се заела да приготвям някоинеща. Не мина и половин час и стана пожар, предизвикан отвън и предната част на къщата се запали. Виках, …крещях. / Вдиша дълбоко и тежко./ Бях смъртно уплашена. Виках за помощ. Сетих се, че има алармена инсталация в едно от по-крайните помещения. Въпреки страха, успях да я задействам. Припаднах от пушека. Нищо не помнех. След няколко часа се събудих в медицински стационар, намиращ с
които излъчват величие и вдъхновяват респект. Бяхме настанени в туристическа къща. Димитър беше излязъл да прави снимки. Бях се заела да приготвям някоинеща. Не мина и половин час и стана пожар, предизвикан отвън и предната част на къщата се запали. Виках, …крещях. / Вдиша дълбоко и тежко./ Бях смъртно уплашена. Виках за помощ. Сетих се, че има алармена инсталация в едно от по-крайните помещения. Въпреки страха, успях да я задействам. Припаднах от пушека. Нищо не помнех. След няколко часа се събудих в медицински стационар, намиращ се в планината. Лицето ми беше доста засегна-то, а засегнато, за косата да не говоря. /Разплака се с разтреперан глас./ Благодарение на Димитър и на лекарите оцелях, които ме лекуваха, и се грижеха за мен. Митко пострада по-малко, почти незначително. /Гласът ù трепери, а очите се пълнят със сълзи./
/Румен е разтревожен от състоянието на сестра си и се приближава до нея./
/По преценка на режисьор-постановчика е подбрана подходяща музика, която
огласява сцената в зависимост от конкретния момент на действието в
драмата./
/Румен полага ръце на раменете на Таня, а сетне на страните ù, зачервени от напрежението./
РУМЕН: /говори успокоително/ Таня, успокой се! Ако знаех, какво си преживяла, нямаше да настоявам толкова! Но като твой брат съм длъжен до знам от какво е пострадала сестра ми!
ТАНЯ: /говори със затихнал глас/ Правилно, батко! Знам, че имам грехове, за ко-ито не знам, дали ще ми бъдат опростени. /Прави виновна гримаса./
/В този момент сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора./
/Ръцете на Румен все още са положени върху страните на лицето ù./
/ Пауза/
РУМЕН: /С успокоителен поглед./ Успокой се сестричке! Хайде, скъпа! Въпреки, че ти се сърдя и съм ти обиден, не бих си позволил да те изхвърля от живота си!
/Отива до бюрото и налива чаша охладена вода./
РУМЕН: /към сестра си/. Хайде, Таня! Сядай на канапето! Облегни се и отпусни тялото! Поеми няколко пъти въздух. Направи го бавно с преброяване от едно до
пет. Задръж, а сетне изпусни въздуха бавно! Изпий водата на малки глътки с кратки почивки. В промеждутъците поемай дълбоко въздух. Ще те отпусне и успокои. Имай предвид, че диалогът ни не е приключил! Важно е да се изяснят нещата. Всички имаме недостатъци и допускаме грешки – малки или големи. Идва моментът, когато всеки човек трябва да признае грешките си. /Пауза. Размишлява. Разтрива леко и бавно с възглавничките на пръстите си челòто, слепоочията и тила на сестра си в продължение на минута – две. Гледа я със свежа гримаса.Усмихва се./ Как си сега?
Пауза
ТАНЯ: /Гледа брат си с по-свеж и спокоен поглед./ Батко, с този масаж и това, което каза включително в моментното ти отношение, ти се извиси по-високо от мен, като…/Пауза/ Дори и думите не ми стигат от вълнение, да доизкажа мисълта си. /Пауза/ Имайки предвид това, което направи преди няколко минути, предусещам какви мисли се зараждат в гънките на мозъка ти. Предполагам, че ще ги кажеш облечени в едно- две изречения. Какво си мислиш, че не знам за твоите литературни прояви, почти във всички сюжети на литерату-рата и за твоят приятел Абдул от Мароко, който е превеждал твои произведения на четири езика. Но да приключим тази тема! Не е на дневен ред.
Пауза
РУМЕН: /Озадачен, вперил поглед в сестра си./ Откъде познавате Абдул…! Той –и-и…! Когато следвах във Варна, той следваше медицина. Запознахме се на едно парти. Както и да е…! /Не откъсва поглед от сестра си. Поема дълбоко въздух, за-
държа го за около тридесет секунди, и го изпуска бавно. Прави лек масаж на челòто си, слепоочията. Прекарва пръстите си през темето и тила, и усети как кръвта нахлува и се освежава за около минута-две. Таня! Не ми е до моите прояви, а до твоите, които си сторила спрямо родителите ни и мен!
ТАНЯ: /Вглъбява се в себе си, потисната от сторените капитални грешки спря-
мо родителите и брат си
мо родителите и брат си./ Знам , батко! Съжалявам за-а-а…! /Настроението ù се помрачи. Пауза. Очите ù се насълзяват./ Аз-з-з…, батко!
РУМЕН: /Пауза. Въздиша. Гледа я въпросително./ А сега за какво идваш? Почти си като богиня? Знаеш ли? Не ми пука от нищо. Имам си работа, печеля много до-бре. Радвам се на добро здраве. Обичаме се с жена ми и да са живи децата ни. Не ламтя за милиони и да имам гузна съвест. Когато погребах родителите ни, не дой-де на кончината им. Откакто напусна България, спря да се интересуваш за здраве-то на всички ни, включвайки майка и татко. Толкова ли не можа да намериш вре-ме, да се обаждаш в къщи, да се чуваме от време на време!? Необходими са ти ня-колко минути, да си кажете няколко думи с родителите ни, да се успокоят, че сте добре. Помниш ли, какво им беше обещала? Кажи де! Защо не им плати билет до вашата любима Германия, да ви дойдат на гости за няколко дни и да се порадват на внуците? Щеше да им подейства като лекарство и да се успокоят, че сте добре. Дори когато плетеше терлици на децата, мислите
РУМЕН: /Пауза. Въздиша. Гледа я въпросително./ А сега за какво идваш? Почти си като богиня? Знаеш ли? Не ми пука от нищо. Имам си работа, печеля много до-бре. Радвам се на добро здраве. Обичаме се с жена ми и да са живи децата ни. Не ламтя за милиони и да имам гузна съвест. Когато погребах родителите ни, не дой-де на кончината им. Откакто напусна България, спря да се интересуваш за здраве-то на всички ни, включвайки майка и татко. Толкова ли не можа да намериш вре-ме, да се обаждаш в къщи, да се чуваме от време на време!? Необходими са ти ня-колко минути, да си кажете няколко думи с родителите ни, да се успокоят, че сте добре. Помниш ли, какво им беше обещала? Кажи де! Защо не им плати билет до вашата любима Германия, да ви дойдат на гости за няколко дни и да се порадват на внуците? Щеше да им подейства като лекарство и да се успокоят, че сте добре. Дори когато плетеше терлици на децата, мислите на майка там в Берлин;твоята голяма къща, заведението и бизнеса ти. Специално за това нямам думи. Не съм господар на твоя живот, бизнеса и парите ти! Нямам право на това! В нашата мила Родина системата е в пълна анархия, а за управниците да не говоря. А в законодателната и правната система трябва много ремонт. Ти ако си на моето място, би ли простила подобни постъпки? Попита ме, дали те мразя? Казах ти и пак ти казвам, че не бих могъл да го направя! Една майка ни е раждала, която загубихме заради твоето поведение. Знам, каква причина ще изтъкнеш за оправдание и ако ти простя, ще бъде заради това. А за дългото ти мълчание, ще си помисля! Не искам да обиждам мъжа ти, но предполагам какво ти е казал: „Щом не се обаждам, на родителите си и не ги посещавам, нямаш право, и ти да се обаждаш на твоите, и на брат си!
Как я мислите, да отделяте децата от бабите и дядовците им? Твоят мил съпруг е сам на майка и баща, а ти имаш брат, които много те обичаше, и не даваше пче-ла, дори муха да не кацне отгоре ти; и само той ти остана. Може би ще ме пи
таш дали те обичам в настоящия момент?! Знаеш ли, когато се сещам за всичко това и за теб, в сърцето ми се събира много горчилка, гняв, но и много любов? (Пауза. Очите му се насълзиха.) Разбра ли ме? (Положи ръка в сърдечната област)
Пауза
Таня се развълнува от болезнения монолог на брат си. Въздиша тежко и бавно
Преглъща трудно. Очите ù потъват в сълзи.
Сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора.
ТАНЯ: /с болка/. Прав си батко! Така е! Моля те, прости ми…! /Плаче./
РУМЕН: /Отива и сяда до нея. Прегръща лицето ù, попива сълзите с палци и я целува по челото. После още веднъж. Прегръща я./ Успокой се миличка!
ТАНЯ: /все още прегърната и болезнено развълнувана/. Обичам те батко! Само ти ми остана! Прости ми…! Прости… /Гласът ù затихва. Ридае./
РУМЕН: /Все още я държи прегърната. Следва целувка по бузата./ Поплачи си скъпа. И аз много те обичам. Нали за това съм ти батко! Милата ми сестричка.
Как я мислите, да отделяте децата от бабите и дядовците им? Твоят мил съпруг е сам на майка и баща, а ти имаш брат, които много те обичаше, и не даваше пче-ла, дори муха да не кацне отгоре ти; и само той ти остана. Може би ще ме пи
таш дали те обичам в настоящия момент?! Знаеш ли, когато се сещам за всичко това и за теб, в сърцето ми се събира много горчилка, гняв, но и много любов? (Пауза. Очите му се насълзиха.) Разбра ли ме? (Положи ръка в сърдечната област)
Пауза
Таня се развълнува от болезнения монолог на брат си. Въздиша тежко и бавно
Преглъща трудно. Очите ù потъват в сълзи.
Сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора.
Преглъща трудно. Очите ù потъват в сълзи.
Сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора.
ТАНЯ: /с болка/. Прав си батко! Така е! Моля те, прости ми…! /Плаче./
РУМЕН: /Отива и сяда до нея. Прегръща лицето ù, попива сълзите с палци и я целува по челото. После още веднъж. Прегръща я./ Успокой се миличка!
ТАНЯ: /все още прегърната и болезнено развълнувана/. Обичам те батко! Само ти ми остана! Прости ми…! Прости… /Гласът ù затихва. Ридае./
РУМЕН: /Все още я държи прегърната. Следва целувка по бузата./ Поплачи си скъпа. И аз много те обичам. Нали за това съм ти батко! Милата ми сестричка.
ДРАМАТА ЗАВЪРШВА С ПОДХОДЯЩА МУЗИКА
ПО ПРЕЦЕНКА НА РЕЖИСЬОРА И ПОСТАНОВЧИКА
ПО ПРЕЦЕНКА НА РЕЖИСЬОРА И ПОСТАНОВЧИКА
КРАЙ
ЗАВЕСА
Пауза.
за прошка. А защо преди
години продаде магазина по най-долния начин, когато бях в болница, взе моя дял и каза на жена ми, да пия една студена вода, за
да ги прибавиш като лихви
към твоите?! Аз не съм виновен, че забавиха кооперацията! Животът в
нашата мила родина
не е като в Германия, която е
уредена държава. Впрочем, прибираш
се там само за Коледа и Нова
година. През останалото време светът е в краката ти.
