ЧАКАМ ТЕ!

Чакам те,
но ти не дойде.
Търсих те
не се появи.

Повиках те,
ти не отговори!
Душата тъжи.
В сърцето огън гори.

                   _______________
                      Николай Пеняшки
5.5. 2017 г. /петък
гр. Добрич

ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ!

                    автор: Николай Пеняшки - Плашков     
    _________
Вървя по стръмния си път,
а в съзнанието мислите са все по теб.
Привикнал с тези мисли
и зачеркнал грешните илюзии -
подхранвани от голи обещания,
вече зная, че винаги ще те обичам.
Подвластен на мислите към теб
и изгонил щедри обещания,
ще прогоня мрака в самотата.
………………………………………
Ще те намеря, където и да бъдеш!


гр.Добрич
12.03. 2017 г.
           /запазени авторски права/
/ От предстоящата ми стихосбирка./

ЛЮБОВТА, КОЯТО НИ СЪБИРА....

НЕ ТЕ ПИТАМ
ОТКОГА СЕ ЗНАЕМ!
НИЕ СЕ ЗНАЕМ 
ОТ ДЕНЯТ
КОГАТО СЕ ВЛЮБИХМЕ. 
ПЪРВО ТИ СЕ ВЛЮБИ В МЕН.
АЗ ТЕ ПОСЛЕДВАХ ЛУДО ВЛЮБЕН
В ЦЯЛАТА ТИ СЪЩНОСТ.
НИЕ СМЕ ВЪВ ВЕЧНОСТТА,
ИЗПЪЛНЕНА С БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ.
ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ.
ЛЮБОВТА НИ ОБВЪРЗВА
И СЪБИРА ЗАВИНАГИ.
ТЯ Е ОГЪНЯТ,
КОЙТО Е НЕВЪЗМОЖНО ДА БЪДЕ ИЗГАСЕН.

                                             _______________   
           автор: НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ- ПЛАШКОВ
                                                   /запазени авторски права/
гр.ДОБРИЧ
11.02.2017г.  

ЛЮБОВТА Е СВЯТА...

Любовта е свята.
Тя е полет на мечтата,
да те имам и обичам.
Любовта е свободата.
Тя е устрем и живот.
Тя е пламъка дълбок.
Тя доказва
силните ми чувства.

      ___________
      © еавтор: Николай Пняшки-Плашков   
              (запазени авторски права)
                          Стихотворението е включено в предстоящата ми стихосберка
гр.Добрич
22.01. 2017 г. 

АЛХИМИЯ

         

автор: Николай Пеняшки - Плашков 

Времето
ме довя на тази земя.
Времето
ми поднесе любовта.
Времето
издуха младостта ми.
Времето
в стъкленица
ще затворя
и ще отпия!

(Запазени авторски права)

Стихотворението е от книгата ми "Жаден съм..." издателство фондация „ОИК“

ТРЯБВА ЛИ

                            автор: Иван Атанасов 

Дали е всичко сътворено
във стих, във рими, във куплет
и трябва ли стихотворения
пак да се раждат занапред?

Безкрайно множество поети.
Безкрайно много стихове.
Те сътворяват във куплети
тревожните си светове...

Следени. Бити. И изклани.
Прокажени, с прокажен знак,
съдбите им са просто рани
и гледат звезден зодиак...

Те са белязани от Бога,
живеят в други свитове
и всяка викаща тревога
превръщат в звънки стихове...

Безкрайно множество куплети -
морета огнени слова...
Но трябва ли да викнем:Спрете!
Нима се плашим от това?!

О, трябват ни поети! Трябват!
Тук всеки сътворен куплет
е по-значителен от хляба...
Възкръсва ли убит поет?!

          из книгата: "Жар птица" от Иван Атанасов 
                          /запазени авторски права/ 

ДУМИТЕ

                           автор: Иван Атанасов

Думите са тайна съкровена.
Метеори. Урагани мощни.
Думите са паметни Вселени.
Думите се раждат само нощем...

Само нощем стихове се раждат - 
никой да не вижда. Да не чува...
Посред ден, словата се израждат,
не вълнуват. И съвсем не струват...

Във мълва и клюка се превръщат,
вложени в езика на тълпата,
портят силата си всемогъща, 
портят тайната и свободата...

Само вечер истини се раждат - 
тъмно тайнство. Светло откровение.
В лоното на мрака се обажда
неочаквано стихотворение...

Има тайнство в тайнството но мрака,
в лоното на мрачните селения,
там неясни образи те чакат
там те чакат светли откровения...  

                                   /Пълни авторски права/
Из книгата "Жар Птица" от Иван Атанасов
издателство: "Матадор" - гр.Добрич 

КУЧЕ

Дай лапа, Джим...
Сергей ЕСЕНИН

В очите кучи
доброта човешка,
а по главата -
белези от рани...
Ех, друже мой,
разбирам как е тежко
да бъдеш куче...
Куче да останеш!

Подай, приятел,
черната си лапа
и нека към луната
да повием...
Беляза ни с кама
животът грапав,
трошица щастие
не знаем ние...

Навън е мръсно.
Кучешки е тежко.
Бездомници
в калта
от глад умират.
Подгонен от омразата човешка
ти даже и трошица
не намираш...

______

автор: Иван Атанасов /Запазени авторски права/ 

БЕЗДОМЕН

Изсмяха се. И злобата жестока

като секира в мене се заби.
И аз понесох раната дълбока
сред хилядите стенещи съдби.
Одрипан. Със торба. С нозе подбити.
Сподирян с камъни и кучи лай...
А те са угоени. Важни. Сити.
И всеки свойто място точно знай...

Изсмяха се. Показаха ми пътя!
Отлъчиха ме. Тряснаха врата!
И слънцето към мрака се запъти.
Засрами се. И скри се от света.
Аз нямах и трошица във торбата.
Край мен крещеше злобна тишина,
бездомните закриля ги съдбата
и Господ даже носи им храна!

автор: Иван Атанасов (запазени авторски права) 

ЕДНО ПЕРО, ЕДНА РЪКА

                        Паисий обикаля още.
                                      Евтим Евтимов

Българийо, Родино свята,
във времето със ясен знак.
Със яки корени в земята.
Море от светлина и мрак.
С полета, с планини зелени
със чан, със кипнала бразда.
Пред тебе падам на колене,
целувам твоята звезда.
Не губиш вяра и пътека.
Сълза в окото ти гори,
че бе на тъмно ти пет века,
но ключ към слънцето откри.
И няма, знай, да те покрие
забравата с отровен прах.
Светлее тясната килия
на Хилендарския монах.
Издига гребени пенливи
и тътне твоята река,
че не помръкват, че са живи
едно перо, една ръка.
Ще бъдат дни, ще бъдат нощи.
Плющи трибагреникът с лъв.
Отец Паисий броди още
и буди българската кръв.

   ___________

© автор: Генчо Златев (запазени авторски права) гр. Добрич
31.12.2016 г.; 12:05 ч.

ОБИЧАМ ТЕ....!

                                     автор: Николай Пеняшки - Плашков

Обичам те!
Повече от себе си.
Рисувам те.
Ти си цвете - 
най-красивото от всички...
Твоето ухание-
по-ароматно от всеки цвят.
Изпълва душата с аромат.
Страстно те желая
всеки ден, час минута.
По-нежна си от кошута.
Обичам те и с любов
денонощно ще те обливам!

--
Запазени авторски права.
Добрич
31.12. 2016 г.; 00:48 ч.

ЗА СТАРОСТТА

                    автор: Николай Пеняшки - Плашков

Пътеката на живота е в моите ръце.

Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета на моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.

Не мисля, че ще ми е много леко,
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам , няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.

Детските години са в сива пепел,

а тя покри позорно любовта.
Животът ми жестоко е оплел
в ръцете жилави на старостта.

Мислите в мен са като лято -
нежен полъх в тялото повее.
Едно - единствено в мен е младо...,
сърцето жадно да живее.

_________
гр. Добрич
30.12.2016; 22:48 ч.

---------
/Запазени авторски права./

ЗНОЙНО ЛЯТО

автор: Желязко Желев 

Градът притихва след дневния шум

и земята морна отдъхва.

Изстива асфалта на горещия друм - 

нощният вятър полъхва.

Слънцето скри свойте лъчи - 

скри ги за кратка почивка.

А на небето луната блести

със лунатична усмивка. 

Затрептя зората в небето - 

бързо на запад отива. 

Пожар озарява полето

и своята грива разкрива.

Угасват последни прозорци

и хората спят си спокойно.

За идния ден миротворци

ще водят живот достойно.

Из стихосбирката " Сърдечни взривове"
гр. Добрич 

МАЙКИ

автор: Желязко Желев


Всички майки са еднакви
в радостта си и сълзите - 
дланите им са еднакви,
с които бършат си очите.

Децата си те раждат с мъка
и първи чуват детски плач.
Еднакви са и при разлъка
и при очакване във здрач.

Червени, жълти, черни, бели - 
Вий скромни майки на света:
Пред вас нека се разстели
пътеката на радостта!


Из стихосбирката: "Сърдечни взривове" 

2007 г., Добрич

ПРОЗРЕНИЕ

                     автор: АНГЕЛ ВЕСЕЛИНОВ            

Видях сълза в окото на палач

и маска на лицето на приятел,
усмихнато лице, обвито в здрач.
Видях лика си, но съвсем за кратко

във твоята пътека да върви
наред със твоя лик, безбожна жено.
Почувствах се за миг щастлив,
за повече не ми остана време.

Прекрачих хоризонта, а отвъд
отново твоята безкрайност се разстилаше –
и пак любов, и пак на съд,
и аз ще съм виновен пак, разбира се,

защото с прошка е откърмена душата ми
и с песен във несбъднатите дни.
Аз може да остана без приятели,
без теб – едва ли ще съм жив?

___

гр.Добрич 

ЧИТАЛИЩЕ

                                   автор: Дияна Василева

Читалище, за всеки си надежда,
с тебе и неукият проглежда.
Читалище, в тебе има книжки.
С тях радваш големи и мънички.

Изложбите, които се откриват -
народът жаден за прогрес събират.
В школите, които посещават,
с професии най-нови те даряват.

Концертите, които в тебе стават,
от скука и печал спасяват,
а с киното и новите премиери
с тебе никой не се мери.

Славянския ни дух повдигаш,
да образоваш въобще не спираш,
където и да сме, за тебе мислим,
в край роден дейността ти ще разлистим.

Над тебе флаг се вей из небесата,
читалище ти носиш свободата.
С умения и знания любими
ний всичко с тебе ще пресътворим.

____
Добрич
(Защитени авторски права) 2016 г.