БЕЗДОМЕН

Изсмяха се. И злобата жестока

като секира в мене се заби.
И аз понесох раната дълбока
сред хилядите стенещи съдби.
Одрипан. Със торба. С нозе подбити.
Сподирян с камъни и кучи лай...
А те са угоени. Важни. Сити.
И всеки свойто място точно знай...

Изсмяха се. Показаха ми пътя!
Отлъчиха ме. Тряснаха врата!
И слънцето към мрака се запъти.
Засрами се. И скри се от света.
Аз нямах и трошица във торбата.
Край мен крещеше злобна тишина,
бездомните закриля ги съдбата
и Господ даже носи им храна!

автор: Иван Атанасов (запазени авторски права)