Болката, причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това, а имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели доста години… Станалото, станало.
Вярваше, че ще да срещне истинската любов в живота си.
За него бе важно да запази самообладание и необходимото спокойствие, и да действа по начертания път, и бизнес проекта.
Предстоеше да се срещне със свой приятел от детските години, който се казваше Мариан. Същият се занимаваше със строителство, производство и търговия. Строеше хотел на Златните пясъци, чийто пусков срок наближаваше. Той беше амбициозен човек във всяко едно отношение и успяваше в своите начинания.
Диян имаше намерение, да му предложи различни оферти, без да се страхува от плагиатство от страна на Мариан.
А той от своя страна не обичаше недодяланите и необмислени неща, и се отнасяше с недоверие към тях.
Чуваха се различни слухове, за неговите невероятни способности и мащабност. Беше комбинативен и с голям размах. Никога не се интересуваше от мнението на другите. Правеше това, което му носеше доходност. За него бизнесът е преди всичко умение, мениджмънт, знания и далновидност. Уважаваше персонала и работниците във фирмата си, плащаше им според знанията, вложения труд и на всеки шест месеца даваше премии.
***
Вечерта Диян излезе да се разходи в морската градина. Слезе надолу към плажа.
На не голямо разстояние от него се движеше бавно млада жена с дълга спусната коса. Тя се спираше на моменти и тръгваше към края на вълнолома.
По едно време клекна и подпря главата си с ръце. Запази тази поза известно време.
Като, че нещо проговори в Диян и реши да изчака…
Тръгна към нея тихо.
Младата дама се изправи и тръгна.
Нашият герой тръгна по-бързо. Явно бе опит за самоубийство. Тя застана на края и се накани да скочи в идващата голяма вълна.
Диян беше на крачка от нея, успя да я хване през кръста, с усилие я издърпа назад и викна уплашен.
- Какво правиш по дяволите?! Какво…? – дишаше тежко, а очите му бяха широко разтворени.
Вълната се разби във вълнолома и ги намокри.
Младата жена се обърна с лице към него. Опита се да скочи с гръб в морето, поставяйки длани на гърдите му, но Дидо я държеше здраво и извика заповеднически.
- Недей! Не прави глупости! Чуваш ли? Няма смисъл…!
Тя се разплака на глас и зарида. Той я прегърна през раменете и каза с приятелски тон.
- Успокой се! Спокойно…! Добре-е-е, добре, поплачи си, това помага!
Тази русокоса хубавица го прегърна и продължи да плаче на рамото му. Така стояха известно време. След това се поуспокои. Гледаше го безмълвно с тъжните си небесни очи, а ръцете й все още бяха на раменете му и каза с треперещ глас.
- Благодаря! Но-о-о защо го направи? Откъде знаеш, че няма да направя нов опит?
- Не знам. Но ще се опитам, по някакъв начин да ти попреча, защото няма да те оставя сама, въпреки, че не те познавам! Как ти е името?
- Стела.
- Имаш ли къде да отидеш и при кого?
- Имам жилище, но си нямам никого – каза тя и наново заплака.
- Извинявай, че те попитах и може би засегнах, но бях длъжен…!
- Лошото е, че нямам близки. А ти как се казваш?
- Диян. Не можем да стоим повече тук. Трябва да те заведа у вас!
Извинявай, но къде живееш? Не мога да те оставя сама! Знам, че звучи странно и може би непочтително, но трябва да бъдеш доста време под надзор, докато излезеш от тази депресия! Моля те, не мисли за подобни глупости! Обещаваш ли?
- Това което казваш, звучи много странно! Защо постъпваш така спрямо мен? Чувствам се неудобно. Въпреки това, съм ти прекалено задължена.
- Няма защо! Не искам да те насилвам повече, но трябва да се намери решение...! Считай, че отсега нататък ще бъда твой ангел хранител, дори и повече! Не бива да бъдеш сама!
Той я заведе до дома й. Оказа се, че живеят в един район. На вратата на апартамента й имаше два некролога. Предположи, че са на родителите й.
Звънна на нейна съседка, която беше пенсионерка. Диян и обясни, какво се е случило. Тя се оказа добра жена. Съгласи се да наглежда Стела за едно денонощие и да не я оставя сама.
Диян взе номерата на телефоните на Стела и на съседката й. Даде и своя номер за комуникация. Обеща да се обади на следващия ден. Имаше чувството, че се отваря нова страница в живота му, но каква ще бъде тя, не знаеше…
Беше загадка.
гр. Добрич
Издателство: Фондация "Образование, Изкуство и Култура"
