ЕДНО ПЕРО, ЕДНА РЪКА

                        Паисий обикаля още.
                                      Евтим Евтимов

Българийо, Родино свята,
във времето със ясен знак.
Със яки корени в земята.
Море от светлина и мрак.
С полета, с планини зелени
със чан, със кипнала бразда.
Пред тебе падам на колене,
целувам твоята звезда.
Не губиш вяра и пътека.
Сълза в окото ти гори,
че бе на тъмно ти пет века,
но ключ към слънцето откри.
И няма, знай, да те покрие
забравата с отровен прах.
Светлее тясната килия
на Хилендарския монах.
Издига гребени пенливи
и тътне твоята река,
че не помръкват, че са живи
едно перо, една ръка.
Ще бъдат дни, ще бъдат нощи.
Плющи трибагреникът с лъв.
Отец Паисий броди още
и буди българската кръв.

   ___________

© автор: Генчо Златев (запазени авторски права) гр. Добрич
31.12.2016 г.; 12:05 ч.