ПРОЗРЕНИЕ

                     автор: АНГЕЛ ВЕСЕЛИНОВ            

Видях сълза в окото на палач

и маска на лицето на приятел,
усмихнато лице, обвито в здрач.
Видях лика си, но съвсем за кратко

във твоята пътека да върви
наред със твоя лик, безбожна жено.
Почувствах се за миг щастлив,
за повече не ми остана време.

Прекрачих хоризонта, а отвъд
отново твоята безкрайност се разстилаше –
и пак любов, и пак на съд,
и аз ще съм виновен пак, разбира се,

защото с прошка е откърмена душата ми
и с песен във несбъднатите дни.
Аз може да остана без приятели,
без теб – едва ли ще съм жив?

___

гр.Добрич