автор: Николай Пеняшки - Плашков
.
Ако искаш душата ми вземи!Бих искал всичко да ти дам!
Важно е да бъда до смъртта със теб, и
гъделът на живота, не ще ме подведе.
Дъхът на младостта ми ти плени,
ежедневието на последните ми дни,
жизнеността на младото ми тяло и
зрелостта на жадните ми мисли.
Искам с теб да бъда до последните си дни и
йоните на въздуха любовен да поглъщам.
Как повеляват нежните ти устни - за
любовта прегърнала преплетени сърца?
Мъдростта тук място не намира и
никога не ще посее хиляди зрънца!
Очите ти откриват дълбоката бразда -
последната в съвместния любовен наш дует.
Радостта обхванала сърцата, с пепел не посипвай!
Слънцето обхванало душите млади, с облаци не скривай!
Таванът на небето с хиляди звезди обсипвай!
Уханието на копринения въздух е с дъх на рози.
Флиртът между нас, намира свойто място.
Хубостта на нежното ти тяло,е скрита в любовния ни храм.
Целувам със страстта - обхванала плененото ми тяло и
чакам отговор от влажните любовни устни
Шепнат ухаещите цветове в сърцата млади.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
юношата-скрил се в мъжественото тяло,
яхнал страстни мисли...
______________
© 2016; Николай Пеняшки – Пеняшки
гр.Добрич
31.12.2016 г.; 00:08 ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар