ЕДИН ДОСТОЕН ЖИВОТ

     Харизма на Рада, тя няма възраст; тя е красива, интелигентна жена: очарователна, жизнена по дух, финес в поведението ù, светска дама. 

    Участието ù в разговори – спокойна, непринудена и пленителна. 

    Това е Рада Въртунинска.

    Работейки в библиотеката, архива, културата, с изказване по форуми и срещи проличава нейната компетентност, отговорност, нейната активна жизнена позиция по разглежданите въпроси. Участва  в рубриката „Непознати и забравени” в сп. „Антимовски хан”. 

    Била е делегат  на два конгреса на културата. Получава плакет от висше военно училище в Чехословакия. Получава заслужени награди – ордени „Кирил и Методий – I, II, и III степени. Тя е отличник на Комитета на културата – Юбилеен медал 1300 г. България. 

    От месец септември 2008 г. е индивидуален член на СБУ.

    Рада Въртунинска е автор на книгите: „Когато горяха кладите”, „Сънища”, „Сказание за дървото на живота”, „Реквием за Живите” и други. 

    Книгите са написани с жив колоритен език. Изградени са върху автентични документи. Те създават напрежение, завладяват с оригиналния си изказ, с философските разсъждения, с правдиво разкриване на събитията. Нейните герои са от народа, от най-бедните  му  представители до аристократични родове на Добруджа. Рада обича героите си – пристрастна е към тях. 

    Най-силно впечатление  в  книгата са чистите взаимоотношения и високият морал, противопоставен на агресията. 

    „… Тя  познава  много добре  събитията, вникнала  е в тях, но с разбиране и философско твърдение  разкрива високия градус на драматизма на случващото  се, както в гражданското  време, така и във времето на героите си” – казва Сашо Серафимов. 

    С дълбок психологически усет Рада Въртунинска вниква в душата на своите герои, с което развълнува читателите и ги учи на добродетел-

ност. Тя дава възможност  на  читателя да изживее плавно ставащото в книгата, води читателя увлекателно  в  предстоящите  събития. Авторката  апелира  за обич, толерантност и уважение между хората. 

    „… В нейното слово има сила  и образ, с което Рада показва нещо нашенско, добруджанско и недвусмислено се разбира, че в тази земя, поробвана и ограбвана много години българи, достойни патриоти” – казва Кольо Герджиков. 

   С всяка своя книга Рада  Въртунинска изкачва нови стъпала към съвършенството. Нейните произведения ще оставят дълбока диря в нашата литература. Камелия Койчева казва за нея: „За мен, като добруджанка, Рада Въртунинска твори с висок професионализъм, но преди всичко с много любов.” 

    Именно затова тя заслужено получава награди на местно регионално ниво – вписана е в Почетната книга на гр. Добрич, носител на традици-

онната награда на Община Добрич по случай Деня на будителя, мно-

жество награди за принос в краеведството и краезнанието. 

    Рада е обградена с любов и уважение от близки и познати, навсякъ-

де, където е работила. 

    Творчеството ù  е известно не само в  Добрич и региона, но и в Монтана, Русе, София – Народната  библиотека  „Св. Св. Кирил и Методий”. А  в  международен  обмен нейният талант е познат в Конгресната  библиотека във Вашингтон,  Ню Йорк, Бритиш библиотека

в  Лондон, Националната  библиотека  в Страсбург и Букурещ, в Руска-

та библиотека в Москва. 

    Рада Въртунинска е предала на териториалния държавен архив своя  личен архив – биографични  документи, творческа и служебна общес-твена, фотодокументи. Времето ще покаже колко са ценни. Надявам се, че това историческо  наследство ще  бъде полезно на следващите поколения да знаят историята, бита и етническата особеност на нашия добруджански край. 

    Рада е недостижима със своето скромно поведение, но със завладя-

ващ и неповторим магнетизъм. Тя е истинска дъщеря на Добруджа, наследничка на Йовковия  стил, символ  на  благородство,  с  аристо-

крааатизъм в  държанието, следваща  предизвикателствата  на времето. Малко са хората с такъв душевен колорит и личностен авторитет в нашия град. Може би е прав Гил Шейли като казва: „Предизвикателството е котва в морето на втората зрялост, една нова бунтовна цел да се намери ново определение за средния период на живота и да се каже така, че всички да чуят: „Това е дар свише.”

© автор: Йовка АТАНАСОВА

             /Краеведски проучвания/

        /Запазени авторски права/

  

ЙОВКА АТАНАСОВА

     Йовка Атанасова е родена на 28 януари 1947 г.в село Храброво, Балчишко. Завършила е  Висшия педагогически институт в Благоевград. Магистър. Базов Базов учител на студентите от Шуменския педагогически институт „Епископ  Константин  Преславски”и Великотърновския Университет „Св. св. Кирил и Методий”. Носителка е на грамота на Община гр. Добрич за цялостна  педагогическа дейност и принос в развитието на просветното дело в града. 

    Йовка Атанасова Атанасова е член на съюза на учените. Издала  е книгите  „Детство, вълшебство и отговорност  (2004),  „Децата и ние” (2007), „Изкуството да общуваме с децата” (2008), „Децата радост и тревога (2009), „За  разумен  и щастлив живот”  (2010),  „Как да отстояваме себе си” (2011)  и „Съдбата ти е в твоите ръце” (2012). Член е на сдружението на  писателите в гр. Добрич и на форум „Българка”. 

ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме. 

Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.

Не бива да забравяме,че животът не е само красота и осеян с цветя, и рози. Житейският ни път е изпълнен с много трудности и всевъзможни други препятствия.

Човек се учи още от утробата на майката, като бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

Самият той с Платон полагат основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично и колкото повече научаваме, разбираме че предстои още много какво да научи.

Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара  да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващия, който чака да бъде разрешен.

Бих определил човека като празен съд, който е почти запълнен,но все още има празно място, което трябва да се допълва.

За да се случат или не, нещата имат винаги своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби и т.н., неща които тестват душата и нашето вътрешно "его".

Срещаме различни хора в живота.
Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н.; неща които тестват нашето вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като личности. Зависи от самите нас ..., дали ще се поучим от грешките, които са от съществено значение.

Съществуват и други конкретни моменти, и неща, които също тестват,  и определят нашето поведение, психиката; и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.

Дългият и труден път на тестване на личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, които моделират, и същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи, и жестоки неща, които ни заобикалят.

      _______________

©автор: Николай Пеняшки – Плашков /Запазени авторски права

гр. Добрич