събота, 7 януари 2017 г.

ЕДИН ДОСТОЕН ЖИВОТ

     Харизма на Рада, тя няма възраст; тя е красива, интелигентна жена: очарователна, жизнена по дух, финес в поведението ù, светска дама. 

    Участието ù в разговори – спокойна, непринудена и пленителна. 
    Това е Рада Въртунинска.
    Работейки в библиотеката, архива, културата, с изказване по форуми и срещи проличава нейната компетентност, отговорност, нейната активна жизнена позиция по разглежданите въпроси. Участва  в рубриката „Непознати и забравени” в сп. „Антимовски хан”. 
    Била е делегат  на два конгреса на културата. Получава плакет от висше военно училище в Чехословакия. Получава заслужени награди – ордени „Кирил и Методий – I, II, и III степени. Тя е отличник на Комитета на културата – Юбилеен медал 1300 г. България. 
    От месец септември 2008 г. е индивидуален член на СБУ.
    Рада Въртунинска е автор на книгите: „Когато горяха кладите”, „Сънища”, „Сказание за дървото на живота”, „Реквием за Живите” и други. 
    Книгите са написани с жив колоритен език. Изградени са върху автентични документи. Те създават напрежение, завладяват с оригиналния си изказ, с философските разсъждения, с правдиво разкриване на събитията. Нейните герои са от народа, от най-бедните  му  представители до аристократични родове на Добруджа. Рада обича героите си – пристрастна е към тях. 
    Най-силно впечатление  в  книгата са чистите взаимоотношения и високият морал, противопоставен на агресията. 
    „… Тя  познава  много добре  събитията, вникнала  е в тях, но с разбиране и философско твърдение  разкрива високия градус на драматизма на случващото  се, както в гражданското  време, така и във времето на героите си” – казва Сашо Серафимов. 
    С дълбок психологически усет Рада Въртунинска вниква в душата на своите герои, с което развълнува читателите и ги учи на добродетел-
ност. Тя дава възможност  на  читателя да изживее плавно ставащото в книгата, води читателя увлекателно  в  предстоящите  събития. Авторката  апелира  за обич, толерантност и уважение между хората. 


    „… В нейното слово има сила  и образ, с което Рада показва нещо нашенско, добруджанско и недвусмислено се разбира, че в тази земя, поробвана и ограбвана много години българи, достойни патриоти” – казва Кольо Герджиков. 

   С всяка своя книга Рада  Въртунинска изкачва нови стъпала към съвършенството. Нейните произведения ще оставят дълбока диря в нашата литература. Камелия Койчева казва за нея: „За мен, като добруджанка, Рада Въртунинска твори с висок професионализъм, но преди всичко с много любов.” 
    Именно затова тя заслужено получава награди на местно регионално ниво – вписана е в Почетната книга на гр. Добрич, носител на традици-
онната награда на Община Добрич по случай Деня на будителя, мно-
жество награди за принос в краеведството и краезнанието. 


    Рада е обградена с любов и уважение от близки и познати, навсякъ-

де, където е работила. 


    Творчеството ù  е известно не само в  Добрич и региона, но и в Монтана, Русе, София – Народната  библиотека  „Св. Св. Кирил и Методий”. А  в  международен  обмен нейният талант е познат в Конгресната  библиотека във Вашингтон,  Ню Йорк, Бритиш библиотека

в  Лондон, Националната  библиотека  в Страсбург и Букурещ, в Руска-
та библиотека в Москва. 

    Рада Въртунинска е предала на териториалния държавен архив своя  личен архив – биографични  документи, творческа и служебна общес-твена, фотодокументи. Времето ще покаже колко са ценни. Надявам се, че това историческо  наследство ще  бъде полезно на следващите поколения да знаят историята, бита и етническата особеност на нашия добруджански край. 

    Рада е недостижима със своето скромно поведение, но със завладя-

ващ и неповторим магнетизъм. Тя е истинска дъщеря на Добруджа, наследничка на Йовковия  стил, символ  на  благородство,  с  аристо-
крааатизъм в  държанието, следваща  предизвикателствата  на времето. Малко са хората с такъв душевен колорит и личностен авторитет в нашия град. Може би е прав Гил Шейли като казва: „Предизвикателството е котва в морето на втората зрялост, една нова бунтовна цел да се намери ново определение за средния период на живота и да се каже така, че всички да чуят: „Това е дар свише.”




© автор: Йовка АТАНАСОВА
             /Краеведски проучвания/
        /Запазени авторски права/
  


Няма коментари: