ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме. 

Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.

Не бива да забравяме,че животът не е само красота и осеян с цветя, и рози. Житейският ни път е изпълнен с много трудности и всевъзможни други препятствия.

Човек се учи още от утробата на майката, като бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

Самият той с Платон полагат основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично и колкото повече научаваме, разбираме че предстои още много какво да научи.

Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара  да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващия, който чака да бъде разрешен.

Бих определил човека като празен съд, който е почти запълнен,но все още има празно място, което трябва да се допълва.

За да се случат или не, нещата имат винаги своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби и т.н., неща които тестват душата и нашето вътрешно "его".

Срещаме различни хора в живота.
Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н.; неща които тестват нашето вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като личности. Зависи от самите нас ..., дали ще се поучим от грешките, които са от съществено значение.

Съществуват и други конкретни моменти, и неща, които също тестват,  и определят нашето поведение, психиката; и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.

Дългият и труден път на тестване на личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, които моделират, и същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи, и жестоки неща, които ни заобикалят.

      _______________

©автор: Николай Пеняшки – Плашков /Запазени авторски права

гр. Добрич