ПРОСТИ МИ

автор: Николай Пеняшки - Плашков

Драма в три действия

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

Теодор Павлов (Тео – 35 годишен) – адвокат, съпруг на Камелия, и бивш съпруг на Елена

Камелия Павлова (31 – годишна) съпруга на Теодор

Емил – син на Елена (седемгодишен)

Елена Георгиева – (31 – годишна) , майка на Емил

Действието се развива в един североизточен град.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

В дома на семейство Павлови. Хол. Библиотека по Дължина на хола. В дъното по ширина и разположено канапе. На стената над него е поставена картина „Брезови овчари” от (1941 г.) на художника Златю Бояджиев. Успоредно на канапето е поставена ниска лакирана маса. На другата ù дълга страна са инсталирани табуретки и по една от двете ширини. Всички са с кафява кожена тапицерия. На отсрещната страна вдясно на входната врата се намира не много голяма библиотека с остъклени витрини. В едната от тях са подредени три вида стъклени чаши според предназначението им. На подходящо място в библиотеката е постаавен телевизор.

Подредбата на интериора е по преценка на режисьор – постановчика. По негов избор и предпочитание е музиката, която гали слуха и меката светлина, която облива сцената.

ПЪРВА КАРТИНА

Теодор кръстосва с бавни и ситни стъпки в хола. Спира на моменти, а сетне продължава… Вдига нервно ръце. Диша бавно и дълбоко. Пъха ръце в джобовете на дънките. Облечен е с тъмносиня риза и сини дънки. Той е с черна коса – подстригана прилично, широко светло лице, добре оформен нос, високо челò и широки плещи. На ръст е около метър и седемдесет.

Изважда ръце от джобовете. Разтрива ги продължително и присвива лакти. В настоящия момент кръстосва пръсти на дланите в юмрук. Кашля два пъти с кратка пауза. Вдига ръце и разтрива челото с пръсти, а с палци слепоочията. Прокарва с разтворени пръсти и длани през косата и разтрива тила.

пауза

Теодор: (говори на себе си). Не мога да крия повече тази тайна! Не издържам! Трябва да ù разкажа всичко. Това мълчание ме измъчва и вади от равновесие. За да ù кажа истината, е необходимо да удържа още известно време и да разкрия забулената в тайна важност.

Поглежда тягостно към прозореца по посока слънцето.

Сяда на канапето. Замисля се. Изправя се рязко. Отива до малката библиотека. Взема чаша подходяща за водка. Сипва повече от половината. Отпива. Сяда на канапето. Кръстосва крак върху крак. Сключва пръсти в юмрук и го полага върху бедрото. Изнервен.

ВТОРА КАРТИНА

Вратата на хола се отваря. Влиза Камелия. Тя е в сини дънки и червена тениска. На ръст е средно висока, с черна не много дълга коса, прихваната с тъмносиня панделка. Черните ù очи се вглеждат с притеснение в Теодор.

Камелия: Скъпи, какво си се умислил? Какво те тревожи? (притеснена) Добре ли си? Какво има? Тео…!

Теодор: Нищо ми няма, добре съм. Вълнението ми е в повече. /пауза/ Скъпа, мисля за детето, което искаме да осиновим.

пауза

Камелия се приближава до него. Гледа го с притеснение. Прегръща го и целува.

Камелия: Спокойно! Всичко ще дойде на мястото си. /Притеснена. Полага ръка върху рамото му. / Знаеш ли? В момента ми трябва помощта ти. Ще ти помогне да се разсееш. Хайде! /Усмихва се./

Теодор: /Усмихва се и полага длан върху ръката ù./ Добре, скъпа! Какво да направя?

Камелия: Трябва да изместим готварската печка на терасата. Лято е. По-добре да е навън. А и терасата е остъклена, и достатъчно широка. Ще помогнеш ли на жена си? ( Усмихва се. Потупва го леко по ръката.) Кажи де! Ей, мечтател…! Хайде-е-е…!

Теодор: (Примирително) Добре-е-е! (Поглежда я с усмивка.) Ако не помогна на жена си, на коя друга…!

Камелия: Ей, палавнико! (Усмихва се заканително.) Хайде! Най-напред на мен! После, ако искаш на съседката и без това е по-млада от моя милост.

Теодор: (Усмихнат.) Значи така, а…! Ще ми предлагаш съседката?! Добре! Първо тебе, после нея!

Камелия: (Заканително) Ей! Ще ти дам една съседка, но през крив макарон!

Теодор:(прави се на разсърден.) Хайде! Работа ли ще вършим, или ще обсъждаме съсед-ката?

дружен смях

ТРЕТА КАРТИНА

Камелия: Направих кафе. Ела да ти налея, докато е още топло и да поговорим. Споме-на за едно прекрасно дете, което искаш да осиновим. Сигурна ли е уговорката? Ще се рад-вам, ако се усъществи! /пауза/ Идвай в кухнята! /заповеднически с широко отворени очи/ Хайде-е-е…! / движи подканящо дланта на ръката си/

Теодор: /усмихнат/ Добре де! Идвам! Ти командваш днес!

Камелия: (закачливо) Щом е така, действай! /потупва го по рамото/

Влизат в кухнята, намираща се срещу хола. Тя е сравнително голяма стая, с тапицирани ъглови и разтегателна маса до тях. Откъм другата страна има тапицирани столове. Теодор е все още с разкопчани и навити ръкави почти до лактите. Сяда в края на тапици-раните седялки.

Камелия сервира кафетата и сяда срещу него. След втората глътка палят цигара.

Теодор: Ти си права. / Гледа я с леко присвити очи и дръпва от цигарата./ Няма зна-

чение, че си седнала. /Усмихва се шеговито със затворени устни. Въздъхва./ Казвал съм ти отдавна, дори и повтарял , че не желая, да не осиновяваме дете от дом за сираци, въпреки че и те заслужават да бъдат обичани и да обичат! Да живеят в прекрасни семейства. /Въздиша бавно и тежко./ Интересувах се и уредих проблема. Така че със сигурност съм уговорил да осиновим едно прекрасно седемгодишно момче. Предполагам че нямаш нищо против?! /При-

теснен./

Камелия:(развълнувана) Как изглежда детето, здраво ли е? Кои са родителите му, от какво семейство е?

/ мълчание /

Теодор: ( развълнуван и притеснен). Казва се Емил. На седем години е, както споменах.

Здраво, хубаво и разумно за годините си дете. Бащата е бил адвокат, а майката архитект. (Диша затруднено.)

Камелия:(учудена и притеснена). Защо казваш, че е бил? Да не е починал? Какво има скъпи? Днес не изглеждаш добре!

Теодор: Да! От вълнението е. (Диша бавно и затруднено. Отпива глътка и пали цигара.)

Нищо ми няма. От вълнението е. Питаш ме за семейството на Емил. Така де! Родният му ба-ща ги е зарязал. (Кратко мълчание.) В настоящия момент момчето има втори баща. По про-фесия е инженер. Казват че е свестен човек. От началото на демокрацията има собствен биз-нес. Семейството има и второ дете – момче на две години. Поради тази причина Емил е пре-брегнат от господина. Според мен такъв човек не е свестен. Това е поводът да търсят осино-вители за Емил. Как е възможно подобно отношение към едно невръстно дете? (Теодор по-лага длан върху гърдите. Въздиша дълбоко и бавно.) Говорих с родителите. Осиновяването е бавен и сложен процес по закон – около година, може и за по-малък период. При положение, че работя в съда, говорих с мои шефове дали може да се съкрати срока за чакане за осиновяването. Има и друг параграф, според който има вероятност, срокът да се съкрати още. Така че имаме възможността, осиновяването на Емил да се осъществи в по-кратък период от вре-ме. Готова ли си за това? Ако си съгласна, ще им кажа за решението ни. Имам снимка на момчето. (Взема снимката от джоба на чантата си. Въздиша тежко и бавно.) Заповядай, скъпа! (Дава снимката.)

Камелия:(Развълнувана, не откъсва поглед от снимката.) Прекрасно дете. Дори усмивката му е лъчезарна. (Очите ù се насълзяват.)

Теодор:( Прегръща я.) Успокой се! Недей, мила! (Всичко ще се оправи! Не се тревожи! (Целува я.)

Камелия:Знаеш за болката ми, че не мога да имам деца, но тя е…!

Теодор я прекъсва.

Теодор:( прегърнал съпругата си). Знам миличка! Тя е обща болка. Всеки проблем има своето решение. Нека гледаме с надежда напред! Хайде-е-е…, усмихни се! Не искам облаци в очите! Усмивка-а-а-а…!

Камелия: Така е! Прав си! Ще изгоня облаците от очите и тъгата от сърцето си!

Двамата са прегърнати.

Теодор: Ками, готови са всички документи от двете страни, необходими за осиновява-нето. Остават само подписите от наша страна. (Вълнува се, гледайки я в очите) Съгласна ли си?

пауза

Камелия: Разбира се! Иска ли питане? (Вълнува се. Очите ù се насълзяват от щастие. Попива ги.)

Теодор: Ками, ще тръгвам след десет минути. Трябва да се срещна с майката на Емил.

Ще ù кажа, че сме готови, да осиновим Емил и за документите, които са готови от нашета се-мейство. Те също също са готови с документацията. Дори и времето е с нас. Еми, ще тръг-вам. По-добре аз да чакам, отколкото дамата мен. Чао, скъпа!

ЗАВЕСА

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА КАРТИНА

Арт кафе-клуб, намиращо се в централна зона Варна. То е значително голямо помещение, оборудвано с двадесет маси и подиум. По стените са окачени картини от известни български и световни художници.

Теодор е седнал с лице към входа. Отпива от водката. (Поглежда към часовника.)

Пали цигара.

След три минути пристига майката на Емил.

ВТОРА КАРТИНА

Елена: (развълнувана) Здравей, Теодоре!

Теодор: (развълнуван) Здравей, скъпа. Как и синът ни? Запознат ли е с решението ни?

Елена: (Гледа го с тъга в очите.) Преплита пръстите в юмрук. Добре е! Очакваше да дойдеш вчера.

Теодор: Не можах, имах дело. (Въздиша.) Нямах време да говоря с Камелия. От години крия тайната от жена си, че Емил е мой син. Това мълчание ме е пленило като затворник и ме задушава. Искам да свикнат един с друг и чак тогава ще ù кажа истината. Ще реша в кой момент да споделя тази тайна. Осъзнавам, че ще я заболи и то много! Синът ни е в такава възраст, че ще му е нужно време да свикне с жена ми – втората си майка. Мога да гарантирам, че тя е много деликатна жена и вярвам, че всичко ще е наред! Измъчва ме това мълчание и дългогодишното криене на тази тайна за сина ми. Синът ни можеше да бъде с нас отдавна, ако не бях толкова нерешителен. Някои ще кажат, що за адвокат съм, ако знаят какво съм сторил?! И с право се обвинявам…!

(Елена го слуша изумена и присвива красивите зелени очи.)

Елена: Объркаме живота си с теб. Сега и детето ще плаща заради нас. По-скоро бих казала заради моя страх, че баща ми се закани, да ме изхвърли от живота си и на сметището на битието. Не трябваше да слушаме ексцентричния ми баща. Няма да му простя никога за поведението и отношението и изречените думи спрямо двама ни. (пауза) Ще ми е мъчно за Емил. Галин не иска да знае за него. На моменти се държи към мен. В повечето случай се въздържам да не реагирам остро, но понякога чашата прелива; бих допълнила – прелива. Не знам кога ще му простя! А имаме и наше дете… (Диша дълбоко и забавено. Очите ù са в сълзи. Мълчание.) Друго щеше да е, ако ти-и…! (Не успява да довърши мисълта си. Заплака.)

Теодор: ( Гледа я с умиление.) Скъпа нека не говорим за миналото! Знаеш много добре, как стоят нещата! Не можем да върнем времето назад! Колкото до синът ни, той ще има възможността да бъде обичат от всички.

Елена: (с отпаднал глас) Но аз…, все още държа на теб, а и чувствата ми…, знаеш че…! (Диша учестено.)

пауза

Теодор: (втренчил поглед в Елена. С пръстите на лявата ръка барабани по масата.) Ами-и-и-и…, другото ти дете?

Елена: (Гледа Теодор с широко отворени очи.) Тео, искам да виждам сина си всяка събота и неделя. Също и теб. Имам право на това, нали?

пауза

Теодор: Разбира се, че ще се виждаме! Ти си майка на Емил, а аз съм му баща. (Гласът му заглъхва от вълнение. Кашля.)

Отпива от питието. Доизпива безалкохолната напитка. Заобикаля половината маса и сяда до Елена. Прегръща я през рамото.

Теодор: Ели, успокой се, скъпа. (Полага дланта на дясната си ръка върху лицето ù). Недей! Никой нищо няма да загуби! Не можем да върнем времето назад. Това, което се случи между нас, не беше по наша вина! Знаеш много добре! Лудият, ексцентричен и неотстъп-

чив твой баща ни раздели, заради своите убеждения и разбирания. Той е едно голямо копеле за мен. Извини ме скъпа, че говоря така за него! Все пак ти е баща.

пауза

Гледат се в очите. Тя полага ръце на лицето му.

Въздиша дълбоко и бавно. Очите ù са в сълзи.

Елена: Тео, винаги ще си в сърцето ми! Ти си първата голяма любов, която ме е докоснала и топли сърцето. Няма да те забравя до края на живота си!

Теодор: Знам, миличка! При мен е същото. За съжаление нещата се промениха и всичко, което се случи между нас, остана в миналото. За жалост е така! (С болка и ярост.) Знаем кой е брадвата, отсякла умишлено връзката и любовта между нас.

Елена: Прав си! (Въздъхна и разтвори очи.) Така е! Знам, че баща ми е такъв. Имала съм проблеми с него. Така е постъпвал със сестра ми, брат ми и майка. С неговите крайни убеждения и неотстъпчивост, винаги е поддържал дистанция и самоувереност. (Кратко мълчание.) Най-важното е да си гледаме семействата. Обещай ми, че ще пазите Емил и ще го обичате много, както аз…! (Развълнувана.)

Теодор: (ядосан) Що за въпрос ми задаваш? Той е мой син! Разбира се, че ще го обичаме! Документите за осиновяването от наша страна са готови. Ти спомена, че от ваша страна всичко е готово.Дано да е така! Не искам да се протакат нещата! Не желая да имаме проблеми между нас! Мисля, че ме разбираш? Остана последния етап относно съдебната процедура за осиновяването на Емил. Нека всички документи да са подготвени съгласно изисква-нията! Задействал съм процедурата да се осъществи по-бързо. При нашият случай има известна отстъпка, имайки предвид, че Емил е син и на двама ни – представители на две отделни семейства.

ЗАВЕСА

______________

Между второ и трето действие минават около четири месеца.

Емил е осиновен. Свиква бързо с новата си майка.

Влиза сполучливо в ролята си, подготвен с опита на родната си майка.

Тримата са изключително щастливи и заживяват в хармония и много любов.

Събота

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА КАРТИНА

Теодор: (обажда се от антрето) Ками, къде си?

Камелия: (Показва си главата от кухненската врата.) В кухнята съм! Кажи! Какво е станало? (Обезпокоена.) Да не се е случило нещо с Емил?

Теодор: Не скъпа! Всичко е наред. (щастлив и малко е обезпокоен).

/Камелия влиза в хола при мъжа си. Тя е с бял панталон и червена тениска./

Камелия:( С усмивка към Теодор.) Кажи приятелю! Защо ме търсиш!

Теодор: Елена ще дойде до десет минути за Емил. Приготви го излизане!

/Между първа и втора картина минават около пет минути./

ВТОРА КАРТИНА

Звъни се на входната врата. Теодор отваря вратата на апартамента.

Елена: Здравей, Тео! ( Вълнува се.) Емил готов ли е? (Гледа Теодор с лека усмивка и притеснение.)

Теодор: (С приятелска усмивка към Елена.) Прощавай, че те задържах на вратата! Заповядай! Добре дошла! Емил е готов и те чака с нетърпение. И още нещо (говори тихо), ще призная на жена си цялата истина, докато сте на разходка. Не желая да се чувствам и да живея като грешник! Влизай! (Въздиша). Не искам да будя съмнение.

Влизат в хола.

Малко след тях се появяват Камелия и Емил.

Елена:( Към Камелия). Здравейте, госпожо Павлова! (Усмихва се.)

Камелия:(с усмивка) Здравейте, госпожо Георгиева! Заповядайте! Добре дошла! Да изпием по един чай?

Елена: Благодаря за вниманието и поканата! Позволете ми това удоволствие за следващия път! (Усмихва се.)

Камелия: Ще се радвам на такъв прекрасен момент и взаимно удоволствие!

Елена:(поглежда към сина си). Синко! Ела мама да те прегърне! (Кляка и протяга ръце към него.)

Емил:(Побягна към майка си с протегнати ръце.) Мамо-о-о…! (Прегръщат се. Следва взаимна целувка.)

Елена: Миличък, хайде да тръгваме! Кажи довиждане на мама и тати! До скоро семейство Павлови.

Емил се приближава до баща си, а сетне до новата си майка. Прегръщат се и целуват за довиждане.

Елена: Колко е сложен и объркан живота, за което винаги някаква вина. Малка или голяма, тя си е вина. Колкото до прошката, зависи от много фактори и най-вече от човека.Съжалявам , за което…!(Не продължи мисълта си.) Извинете ме, ще тръгваме! (Поглежда към Камелия и по-продължително към Теодор.) Не се тревожете, ще върна Емил навреме! Благо-даря за вниманието и доверието! Довиждане!

Камелия: (С приятелска усмивка.) Не се притеснявайте, че сте забавили до половин час, не е проблем!

Елена: Благодаря ви, госпожо? (Отговаря щастлива.)

Камелия: Няма проблем! Довиждане! (Обръща се към Емил.) Ще слушаш мама, нали! (усмихва се)

Емил: (щастлив) Кой като мене, имам две майки и баща, които много ме обичат! Обичам Ви! Чао! (Маха с ръка за довиждане.)

Теодор и Камелия ги изпращат с усмивка и махат с ръка.

Елена и Емил излизат.

/ Две минути между втора и трета картина./

ТРЕТА КАРТИНА

Теодор:(притеснен) Ками, моля те, да отидем в кухнята! Трябва да говоря с теб. Много е важно.

Влизат в кухнята. Тео вади бутилка водка от хладилника. Сипва две чаши до половината. Поставя едната пред жена си.

Теодор:( под напрежение и притеснение). Скъпа, трябва да ти кажа нещо, за което отдавна нямам смелост да призная! Длъжен съм и ако сега не го направя, ще се проклинам! Това е една болезнена и гореща история, за която те моля да ми простиш! Става дума за Емил…

/Диша трудно и учестено. Отпива от водката и пали нервно цигара. С разтревожен поглед./

Камелия:(изненадана и уплашена). Какво се е случило? Кажи! Плашиш ме! Нещо лошо ли е? Да не си болен?

/Тео продължава да я гледа с потиснато самочувствие. Отпива от водката за кураж./

Теодор:(все още под напрежение). Аз…, (въздиша); ями-и-и…, искам да ти кажа-а-а…, (гласът му затихва.)

Камелия:(изнервена и притеснена) Теодоре, моля те, каквото и да е, трябва да ми кажеш! Колкото и да е болезнено, ще се справим, нали сме семейство?! /Напрегната./ Не ми плаши, казвай!

Теодор:(притеснен). Емил…, той…, той е мой син!

( Полага ръка върху сърдечната област. Гласът му затихва.) (Кашля двукратно със затворена уста. Въздиша.) Прости ми скъпа! Моля те!

Камелия: (изненадана и стресната). Какво говориш? Ти-и-и…! Истина ли е? Нима е възможно?! (Шокирана.) И цяла вечност не си ми казвал нищо?

/ Очите ù потъват в сълзи. Излиза от кухнята. Влиза в спалнята и ляга в края на леглото с присвити ръце и крака. Очите ù са устремени към прозореца./

Теодор доизпива водката. /Съсипан и разбит./ Пали цигара. Затваря очи и разтрива с палеца и безименния пръст челòто и слепоочията. Въздиша шумно. Замисля се. Влиза в спалнята. Сяда на стола до жена си и полага ръка върху рамото ù.

Теодор: ( разстроен) Прости ми! Моля те, скъпа! Не съм ти казвал, понеже не знаех, как ще реагираш и приемеш този факт. Страхувах се да не те загубя! Обичам те скъпа. Ти си всичко за мен, като деня и нощта. (Целува я.) Когато се запознахме с Елена, бяхме студенти първа година, но в различни университети и специалности. В настоящия момент роботи като архитект и оценител на частна практика вече пета година. Един месец след завършването ни решихме да се сгодим и след два месеца да се оженим. Баща ù като разбра, че съм адвокат и от такова семейство по линия на баща ми, дигна жесток скандал. Скочи като разярено животно срещу дъщеря си и до известна степен върху мен, и семейството ми като адвокати. Думите му бяха, че мрази адвокатите всички свързани с правната система. По този повод принуди дъщеря си, да се откаже от връзката ни и желанието да се оженим. Съобщи пред двама ни, че ако се оженим, ще я лиши от всичко, което ù се полага и ще се откаже от нея. След дълго проучване спрямо неговата личност, установих истината за омразата, която изпитва. Тази история е много дълга и заплетена. Ще ми отнеме много часове да ти разказвам. Неговата ви-на относно случилото се, не е съществена. Преживял е много болезнено загуба на негов първи братовчед - преживял доста години зад решетките, обвинен несправедливо. След време се установява, че адвокатът , който печели делото е бил подкупен със значителна сума в евро. Поради тази причина същият е лишен от правото на адвокатска дейност и десет години зад решетките.

пауза

Камелия: (шокирана и ядосана). Толкова мълчание?! И търсиш оправдание? Защо? Как мислиш? Смяташ, че не бих те разбрала и да ти простя?! Това означава, че не ме позна-ваш добре! И още нещо. Защо мълча толкова години? Не ми е лесно, да махна с ръка и да получиш прошката ми, че си премълчал тази съществена и болезнена истина от мен, за да ме предпазиш… Чудя се, дали няма и нещо друго…., което…?! ( Гледа го въпросително и с укор.) А синът ти е прекрасно дете!

Теодор:(виноват и притеснен). Добре, ще те оставя да помислиш. (въздиша продължително). Не забравяй, че животът ми е свързан с теб и сина ми! Имаме нужда от теб и те обичаме.

Той излиза от спалнята. Влиза в кухнята. Нолива си питие. Чака решението на жена си.

След около петнадесет минути Камелия влиза в кухнята и сяда срещу него. Очите ù са потънали в сълзи.

Камелия: Налей и на мен! Ще приема истината и ти прощавам. Разбирам болката ти. Това което ми разказа, наистина ме разстърси. Не знам, дали бих могла, да понеса това, което вие с Елена сте го преживяли. Въпреки миналото ти, усещам твоята любов и привързаността към мен. Искам да ми обещаеш, че каквото и да ни струва, ще се лекувам. Искам да си имаме и наше дете.

Теодор: (щастлив) Скъпа, много се радвам! Не е важно, дали ще бъде син или дъщеря. Нека този важен етап на развитие до премине както трябва и без проблеми. Най-важното за всички нас е да има обич, щастие и късмет! Сигурен съм, че ще излекуваш така наречения стерилитет!

След година Камелия ражда дъщеря. Всички са щастливи

От дъното на сцената се чува тиха музика, подходящо

подбрана от режисьор-постановчик.

ЗАВЕСА

РОМАНЪТ "ТЕАТЪР" ОТ СЪМЪРСЕТ МОЪМ

Романът „Театър” на английският писател Съмърсет Моъм ни разкрива житейската история на главната героиня Джулия Ламбърт, гениална театрална актриса, която участва навсякъде – на сцената, дори и в личния живот; пред съпруга си, любовника, сина си, пред себе си, включително и на обществени прояви.
Всички се възхищават на актьорското и изкуство, въпреки това не може да не я съжаляват, понеже от самото начало като блестяща актриса, тя се превръща в един конгломерат от роли; брилянтни, блестящо изиграни роли, но въпреки това те са просто роли.
Идва моментът когато тя се чувства загубена във водовъртежа на живота си – личен и професионален, които се сливат в едно…
Правейки равносметка на всичко това тя разбира, че е загубила себе си и е останало само празно пространство.
В повествованието на романа от началото до последната страница, благодарение на брилянтния стил на писателя и драматург Съмърсет Моъм подплатен със своеобразен цинизъм е обрисуван и изваян един пълнокръвен, жив образ изпълнен с апотеоз на човешкото лицемерие и суета, а те са любимият грях (спътник) на човечеството.
Грешно е да се мисли, че суетата се ограничава само до външния вид, имайки предвид, че тя редом с лицемерието имат своите корени в определени прослойки на обществото.
Няма нищо по-страшно от човешкото лицемерие. Воден от него човекът изпълнява ежедневно конкретни свои измислени роли с определена цел…
Но настъпва моментът когато личността си задава въпросът, кой всъщност е той. И докато се усети губи собственото си достойнство.
Не напразно Великият Шекспир е казал: „Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”. Колко прозорлив е бил!
Бих казал, че романът „Театър” на Съмърсет Моъм е едно от най-добрите му произведения.
Тази вълнуваща творба „Театър” е отражение на една реална действителност, която се откроява с написаното по-горе, но тя е валидна и за нашето съвремие, щем или не щем и всеки може да открие себе си или другия до него.
Романът заслужава да бъде прочетен! Желая Ви приятно четене.

ОТКЪСИ ОТ РОМАНА

„ Джулия разсеяно слушаше как Марджъри изброяваше имената от списъка и лениво оглеждаше стаята, при все че я познаваше до най-малката подробност. Точно такъв трябваше да бъде кабинетът на един директор на първокласен театър.”

„Бяха се преместили в тази къща преди две години и Майкъл, както и Джулия, добре знаеше , че преди да тръгнат на турне, бяха наели скъпо платен декоратор, който се бе съгласил да подреди всичко, докато се завърнат, при това на костуема цена, а те се задължиха да му осигурят работа в театъра. Но защо бе нужно да с поделят такива досадни подробности с човек на когото дори не знаеха името.”

„Джулия със задоволство узна, че бащата на Майкъл е полковник в оставка, направи й огромно впечатление, че един от прадедите му проиграл на карти цялото си състояние по време на регентството, харесваше ù пръстенът с печат, който Майкъл носеше и на който бяха гравирали глава на глиган и девизът: „Nemo me impune lacessit.”

„Джулия се чувстваше като благородна девица, която трябва да спазва всички традиции на своя знатен и древен род. Честотата ù беше драгоценна перла. Чувстваше, че прави изключително добро впечатление. Майкъл беше истински джентълмен, и дявол да го вземе, на нея ù приличаше да се държи като истинска лейди.Джулия беше толкова доволна от собствената си роля, че когато влезе в стаята си и захлопна вратата по-силно, отколкото бе нужно, започна да се разхожда напред-назад, като благосклонно кимаше наляво и надясно с глава на своите раболепни васали. Протегна бялата си като линия ръка, като че ли я поднасяше за целувка на своя треперещ стар иконом (като бебе често я бе люлял на коленете си), и когато той притисна бледите си устни към ръката ù, тя почувства, че нещо капна на кожата ù. Сълза.”

„През цялото време тя зорко бдеше и ако ù се стореше, че някоя жена има намерения към Чарлс, правеше всичко възможно да развали играта ù. Ако опасността ù се струваше особено голяма. Джулия не се спираше и пред сцени на ревност. Двамата се бяха уговорили много отдавна, разбира се, не направо, а чрез внимателни намеци и отдалечени метафори, с целия такт, който можеше да се очаква от лорд Чарлс при неговото възпитание и от Джулия с нейното добро сърце, че ако нещо се случи с Майкъл, те, така или иначе, ще се избавят от лейди Чарлс и ще се оженят. Но Майкъл притежаваше отлично здраве.”

„Джулия се възмущаваше, че Том играе по свирката на едно хлапе, по-малко от него. Това говореше за неговата безхарактерност. Но тя обвиняваше не него; обвиняваше Роджър. Егоизмът му я отвращаваше. Е добре, той е все още млад. Но безразличието му към всичко друго освен към собствените му удоволствия говореше за неудържимо самолюбие. Беше нетактичен и невнимателен. Държи се така, като че ли и къщата, и слугите, и майка му, и баща му съществуват само за неговото удобство. На няколко пъти Джулия щеше да му отправи някоя остра дума, но пред Том не се осмеляваше да играе незавидна роля на майка, която наставлява сина си….”

„Джулия се радваше на толкова добра репутация, че си мислеше, че няма от какво да се страхува, като се показа с Том на обществени места. За нея беше нещо ново да посещава нощните клубове, тя се забавляваше и въпреки, че никой не знаеше по-добре от нея, че където и да се появи, привлича вниманието на хората към собствената си особа, и през ум не ù минаваше, че такава промяна в навиците ù може да предизвика мълви.”

„Все още със същата надменна, но безкрайно приветлива усмивка, усмивката, която кралица дарява на поданиците си по време на тържествени процесии, Джулия внимателно наблюдаваше Джоун.”

„Чарлс ù беше удивителна поддръжка в първите дни, след като загуби любовта на Том, и Джулия не можеше да си представи какво би правила без него. Той винаги беше на нейно разположение. Разговорът с него я отнасяше в друг свят и успокояваше нервите ù. Душата ù беше размътена и тя се къпеше в чистия извор на неговия дух. Какво спокойствие я обземаше, когато скиташе с него на картинните галерии! Имаше основание да му бъде благодарна. Мислеше си, колко време вече я обича.”

„След три дни Роджър замина за Шотландия. Джулия използува цялата си изобретателност, за да не остава повече насаме с него. Когато това се случеше за малко, тя говореше за странични неща. Дълбоко в душата си Джулия се радваше, че той заминава. Не можеше да изтрие от ума си странния разговор, който бяха провели в деня на неговото завръщане. Особено бе разтревожена от думите му,
че ако тя влезе в празна стая и някой неочаквано разтвори вратата, няма да намери никого. Така я караше да се чувства не на себе си.”

СЕСТРАТА, КОЯТО ИСКА ПРОШКА

                                  peniashki@gmail.com                                                 _________________
                                       
                                 /камерна пиеса/
                                         Драма
                                                 от
                      Николай Пеняшки – Плашков
                            /По действителен случай./

              Година – 2017
                                          Форма – Пиеса
                                          Жанр – Драма

                        
     ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
               
                  Румен Петров – семеен, четиридесет и осемгодишен,
                                                          издател   
                       Таня: - семейна, негова сестра, живее в Германия,
                                       четиридесет и пет годишна 
     
                 Действието се развива в дома на Румен Петров,
                     намиращ се в обсега на един североизточен град.

                      Горещ юнски ден. Около четиринадесет часа.
              От дъното на сцената се чува вълнуваща музика подбрана от
                         режисьор – постановчика съобразно сюжета на
                                            предстоящата драма.

                                    
                                    СЦЕНАТА СЕ ОСВЕТЯВА

В дома на Румен Петров. Домакинът е с тъмносини дънки и червена риза. Той е в работната си стая – оборудвана като офис за рекламно-издателска  дейност според преценката на режисьора. Интериорът е доказателство за изискан усет и стил. Срещу бюрото има канапе с кожена червена тапицерия, ниска правоъгълна, матирана  и  разтегателна  маса,  и четири табуретки, сложени на подходя-
що място. Между  библиотеката,  стояща  зад  бюрото  и  страничната стена  има мини хладилник. Румен Петров подготвя корица за книга.

                                       Звъни се на входната врата.

    Румен  обръща глава по посока на звука. Намръщен и раздразнен, въздиша тежко и шумно. Очите му присветват с неприязън. Снема очилата, разтрива слепоочията и челото. Въздъхва наново.

РУМЕН: 

Мамка му…! /Говори гласно и поставя наново очилата. Хвърля поглед  върху свършеното до момента./ Кой ли ме безпокои по това време?! Като знам колко работа ме чака? /Притеснен и разтревожен./

                                  Звъни се втори път продължително.

РУМЕН:
 /Изнервен./ Шибано нахалство! Ако не отворя, кой знае до кога ще звънят?! Един момент! /Подвиква в движение и отваря входната врата./

                                                              Пауза

Срещу него стои слаба дама, с приятно матова,  гладка кожа и не много дълга черна коса.      


РУМЕН: 
 Добър  ден,  госпожо или госпожице! /Поглежда я учуден. Разтрива
брадичката си./ Кого  търсите? Ако  Ви трябва жена ми, тя е на работа и ще се прибере по-късно. Потърсете я след шестнадесет часа! Извинете, но имам много  работа и ангажименти! Така че-е-е…! Съжалявам…!

                                                    Пауза

                                                                  

Дамата все още мълчи. Въздъхва  бавно, тежко и продължително. Усеща се че  плаче почти без глас. Сваля флегматично очилата си. Очите ù са пълни със   сълзи. Диша учестено, а устните ù са леко разтворени. Все още мълчи. 

РУМЕН: 
/Притеснен и учуден./ Извинете, какво Ви е?!  Коя сте и кого търсите?!



ТАНЯ:
/Пауза. Притеснена  и  напрегната./ Батко…! Аз съм! /Отговаря с пре-сипнал и затихващ глас./ 



РУМЕН: 
/Изумен/ Таня…! Ти ли си? Боже Господи! Откъде си взе?  /Пауза. Не вярва на очите си./ Не мога да те позная! Визията, класът ти…?! /Пауза. Мълча-ние. Гледа сестра си учуден./Не приличаш на тази Таня, която знам! Каква е тази  коренна промяна? 

                                                      Пауза.   

ТАНЯ: 
/Въздиша шумно. Кашля  два  пъти, поставяйки ръка пред устните и по-пива  сълзите  си./ Знам, че ме  мразиш и се сърдиш…, ще ме пуснеш ли в къщи? Ще бъдеш ли…? Диша тежко и трудно./ 

                                                   Пауза.

 РУМЕН:
 Влизай! Не  е редно да говорим  на  стълбището! Долу на  първия  етаж съседите ги няма. Кака  Гергана  и  семейството ù  ще се върнат  утре  следобяд  и ме помоли да заключвам  входната врата на блокчето. Ще продължим разговора в стаята ми, казано по-точно  офиса.  Няма  да  познаеш стаята. Ще говорим повече. Не  се притеснявай! Казвам  го  за твое спокойствие. Знам, че в момента не се чув-
стваш  комфортно… , може  би и виновна. 
                                                            
                                                          Пауза

РУМЕН: 
/Отваря вратата на стаята./ Моля, заповядай! /

                                                     
                                                         Влизат .

РУМЕН: 
/Застава зад  бюрото си. Полага  ръце върху  него, без да откъсва пог-
глед от сестра си./  Какво те води насам? Ще говоря на „Вие” … Аз определям как  ще  водим разговора! / Петров  все още  не е седнал. Гледа  я с въздържан и сериозен поглед./ 

  /Таня е все още права. Диша учестено. Кашля два пъти с малка пауза. Премигва  като виновно дете, което е сторило голяма бела./

                                                       
                                                      Пауза.

                    Преди да седне Румен посочва с ръка към канапето. 

РУМЕН: 
Заповядайте  госпожо  Илиева! Сядайте! Чувствайте се удобно! Но-о…, не  забравяйте, че  сте  на  гости! И още нещо, не съм те канил да  идваш! Позна-вам  немските обичаи за приемането на гости. Мисля, че ме разбирате….! Така ли е…? /Говори сериозно и с ирония./



ТАНЯ: 
/Чувства  се  засегната. Пауза. Поглежда  го  с присвити  очи. Въздиша бавно и дълбоко. /  Ти-и…, какво?! С моите камъни по моята градина ли? Разби-рам  те. Имаш  право… ! Но  батко…! Моля  те, не ми  говори  на „Вие” ! Какво искаш да кажеш?



РУМЕН: 
Добре, ще  говоря на „Ти”. Какво искам да кажа ли? Помниш ли, какво беше  обещала  на  майка  и  татко преди  да заминеш за Германия  при мъжа си?



ТАНЯ: /учудена/. Моля?! Какво съм обещала?



РУМЕН: 
 /изнервен/. Не помниш  ли, че обеща  да  им пратиш  покани да ти дой-
дат на гости. Друго е  да  се видите, да се порадват  на  внуците и да се успокоят, че сте добре. Толкова  ли  ти  беше трудно да поканиш родителите си и да ги за-радваш,  за да се успокоят. Мисля, че паметта ти е изневерила, или така ти изна-ся? Не можеш да ме заблудиш! Не си го и помисляй!

                                                               Пауза.        
           
ТАНЯ: 
/Диша учестено, разтворила очи. Кашля задавено, полагайки ръка върху гърдите. / - Но-о-о…!



РУМЕН: 
/сипва  чаша  вода  и  я подава на Таня./ Заповядай! Изпий водата и ще ти олекне!  Хайде! /Усмихва  се./ Въпреки  тава  не си помисляй, че ще ти простя бързо!



ТАНЯ: 
/успокоена с по-леко дишане./ Благодаря! /Очите ù са в сълзи./ Иска ми се, да  не  беше се случвало  всичко  това! Но за жалост…! /Не си  довърши  мисълта./ Батко, знам че-е…!



РУМЕН: 
/ядосан/  Моля те, не търси повод  да  се оправдаваш! Вината за загубата на  родителите  ни тежи най-вече върху теб, независимо че поводът за случилото се  е   откъм  страна  на  мъжа  ти. /Пауза. Втренчил  поглед в сестра си./ Минаха доста години, откакто ми каза: „Брат ми, забрави за мен и не ме търси за нищо! Не  помисли  ли,  как  преживях  тези  думи, изречени  от  теб? А  после ме молиш  за прошка.  А защо преди  години  продаде  магазина  по  най-долния  начин, когато бях в болница, взе  моя дял  и   каза на жена ми, да пия една студена вода, за да ги  прибавиш  като  лихви  към  твоите?! Аз  не  съм  виновен, че забавиха  коопера- цията!  Животът в  нашата  мила  родина  не  е като  в Германия,  която  е  уредена държава. Впрочем,  прибираш  се  там само за Коледа и Нова година. През останалото време светът е в краката ти. 

ТАНЯ:
/печално/  Батко  знаеш много добре, че  работата  ми  е такава – изпълнена с много задължения и отговорности.

РУМЕН:  
Вярно, така  е! Няма спор за това. Но защо трябваше  да  напускате България?



ТАНЯ: 
/неспокойна/. Знаеш  много добре.  Мъжът  ми  напусна  България с много рискове  по  време  на комунизма. / Пауза. Въздиша бавно и тежко./ Какво да направя?  Имаме  две деца. Да се разведа с него, че е напуснал родената си?! Имаше  сериозни  причини  да  избяга в  Германия. /Пауза/  Знаеш ли, какви бяха те, за да напусне България  и родителите си?

РУМЕН: 
Явно  причините  са  били  доста  сериозни. Знам  само  едната,  когато е кандидатствал  за  преподавателско  място  в  университета. За  същото  място  е кандидатствал  и  синът  на ректора.  Естествено  приели  са  него. Нали  е високопоставено синче.

ТАНЯ: 
Това  е  вярно. Така  е! Димитър  кандидатства  и  за други два конкурса. И при тях резултатът бе същия.

РУМЕН: 
Каква е тази  промяна  във  външния ти вид и мутацията на гласа ти? Извинявай, че те питам за това! Въпреки всичко случило се, си ми сестра. Знаеш, че сме различни по характер и разбиране.

ТАНЯ: 
 /на себе си/. Какво да  му кажа? Очаквах  да  пита. Отдавна  се  опитвам да забравя случилото се, но не мога! /Разтваря широко очи и диша учестено./ Не, не  мога да му споделя.! Не трябва  да знае. /Пауза/ Ако на него се случи нещо подобно, дали  ще  сподели? Едва  ли?! Възможно  е  и  да  отговори. Все  пак  се съмнявам.
                                                          
                                                       Пауза.

РУМЕН:  
/наблюдава и следи  всяко нейно поведение/. Таня /пауза/, убеден  съм, че  проблемите  са  доста  сериозни, а може би и сложни. Страхуваш се да споделиш, защо? Прикриваш  ли  някого? Кой  е той? Да не е мъжът ти? Някой друг ли е? Не вярвам, мъжът  ти  да  е виновен! Въпреки проблемите между нас, трябва да  знам,  как  се  е  случило! Таня,  довери ми  се! Отговори ми! Престра-
ши се!


ТАНЯ: 
 Батко, моля  те, не  ме притискай! Ако  знаех, че ще ме разпитваш  като полицейски инспектор, нямаше да дойда! Димитър не е виновен… Заради мен и той пострада, на значително по-малко.

РУМЕН:  
Проблемите, на които си била подложена, имат ли нещо общо с промя-
ната  на външния ти вид и мутацията на гласа? /Гледа настойчиво към нея с широко  отворени  очи./ Последното води  до загуба  на  силата и звучността на тона на човешкия глас.

ТАНЯ:
/с пресипнал и дрезгав глас/ Знам, батко!

РУМЕН:  /втренчил  поглед  в  сестра си/ – Таня, стигам  до извода, че  и ти имаш вина  относно твоето  състояние. / Продължава  да  гледа  внимателно  и  да следи реакциите на сестра си. Пауза./ Искам да чуя истината!

                                                     Пауза.

ТАНЯ:
 Вярно е  батко! Определена  доза вина има и в мен. Тя е следствие от стреса, на който бях подвластна доста време. /Отпива вода./

    Отваря чантата си. Вади кутия цигари. Ръцете ù треперят. Взема от  чантата си малка бутилка, в която има уиски и отпива едра глътка. Пали цигара.
   
     /Румен се изправя, взема пепелник и го поставя пред сестра си./

РУМЕН:
 /Към сестра си./ Ти-и-и…, откога пушиш?! /Учуден./


ТАНЯ: 
/леко притеснена, но и с лицеприятна  усмивка/. Близо година и половина. /Пауза/ Защо питаш?


РУМЕН:
 /Пауза. С  лека усмивка./  Преди  години  беше  ги  отказала! Какво пи от бутилката преди малко? Алкохол ли?! 


ТАНЯ: 
/ Пауза / Да, вярно  е! Понякога  навиците  се  променят. Отпи  глътка уис-
ки. Имам причини. Не е защото ми се ще! Но не и повече от сто милилитра!


РУМЕН:
 /Замисля се./ Срещат  се  такива промени  в  живота.  Хм-м-м…! Заради здравословен  проблем  ли  е? Вуйчо от София  практикуваше така. Сещаш  се  за кого говоря, нали?


ТАНЯ: 
/Пауза./ Да батко, знам!  В случая  става  дума  за  коронарните съдове.


РУМЕН:
 / Гледа я съсредоточен./ Да, така е Таня! И така-а-а…, искаш ли малко уиски? Ще ти дойде добре! /Усмихва се./


ТАНЯ: 
Може. Ще пийна малко. /Гледа го сериозно./ Благодаря!   

                                                     Пауза.

 Той сипва в чашите и подава нейната. Отваря стъкления похлупак и поставя стъкленицата с ядките пред сестра си. 


РУМЕН: 
въздиша/. Наздраве госпожо! 


ТАНЯ: 
Наздраве, батко! Защо  ми  говориш на „Вие”? /Пауза. Гледа го с тъжни очи, готови да пролеят сълзи./ Моля те, прости ми! Та ние сме една кръв! 


РУМЕН:  
/изумен/ Аа-а-а…, така-а-а…,  сега  ли  се  сети, че сме  от  една  кръв!  /Пауза. Кашля  два  пъти  през  няколко  секунди./ А  сега  какво  ще измислиш  за оправдаване! Кажи де! Не ми сподели, причините довели за промяната на вида ти и  мутацията  на гласа. Няма да те оставя, докато не ми отговориш. А и както виждаш  имам  много работа! Или  ще  си  кажем  всичко  да  се изясним, или напусни дома  ми!  /Ядосан, той  пристъпва  нервно  на  едно място, приближава  се  към сестра  си  и  мачка  ръце./ Няма  да те  моля  с  часове  или се омитай! Пристигаш по  никое  време, без да се обадиш  предварително, молиш  за прошка, а не изясняваш  нищо. За  какво дойде?! / Ядосан до крайност./  Защо  мълчиш? По дяволите, губиш  ми  времето!  Мамка  му! Не  издържам  вече! /Пауза.  Бесен/  Тръгвай  си! Хайде-е-е…!  Омитай се…! Защо  ме  принуждаваш,  да  ти  говоря  така  и  да  те  гоня  от къщи,  където  сме израсли! / Диша  тежко  и  бавно, полага  ръка на гър-
дите си. Въздиша болезнено./

           (Таня се изправя. Пристъпва няколко крачки към брат си.)


ТАНЯ: 
/объркана, притеснена  и изплашена/ . Батко! Какво  ти  стана, моля те…! Ако трябва…?!

 / Румен не отпуска  ръката  от  гърдите  си. Диша тежко и бавно! Очите му са  широко отворени, втренчени в Таня. Ръката ме се отлепя от гърдите  и  блъска сестра си. Тя се опитва да запази   равновесие, но  за късмет пада  върху страничната мека  част на канапето. /


 ТАНЯ:
/Съвсем  изплашена и стресната. Лицето  ù  промени  цвета си./ Какво
правиш по дяволите? За какъв се мислиш?! Луд ли си?

                                                 Пауза.

 Румен гледа с широко отворени  очи  към сестра си. Все още диша тежко. Прилижава  се  към бюрото. Сипва в чашата  си  малко уиски. Отпива  две  малки глътки. След около две минути, дишането му се успокоява. Отпива малко. Поглежда към сестра си, която все още е в стрес.

РУМЕН: 

Съжалявам, Таня! Аз…!
                                                            
ТАНЯ:

Батко…! Спокойно! В момента и двамата сме…

РУМЕН:
Знам, Таня! Недей…! И  двамата  сме  виновни  за случилото се. /Приближава  се  към  нея./ Не биваше да постъпвам така! Съжалявам, че те блъснах така  брутално! Лошо  ли  се удари?  Къде  се  заболя? Ако трябва да извикам лекар?! Промени малко и цвета на лицето ти. /Притеснен/ 

ТАНЯ:

 Паднах с  гръб на меката част на канапето и ударих главата си там. Какво може да има на лицето ми. От падането, уплахата  и  стреса почувствах промяна в кръвното. Знаеш, какво  е  усещането. Нахлу изведнъж в главата ми. Да не би…?!

РУМЕН:

 /гледа я съсредоточено/ пауза/  Имаш ли огледало в себе си?

ТАНЯ:
/Имам в чантата си./


РУМЕН: 
/Погледни се, и ще разбереш! /

  /Таня  вади  от  чантата  си огледало. Оправя с разтворени пръсти косата си. Поглежда се в огледалото./


ТАНЯ:
 /Оглежда се. Поглежда  брат  си  спокойна.Усмихва се. /Не се притеснявай! Случвало ми се е, когато вдигна кръвно. 

РУМЕН:
/притеснен/ Лошо ли се удари?


ТАНЯ:
 Заболя ме малко  главата  и  гръбнака. За мой късмет  се ударих в меката част на канапето. /Въздиша. Отпива от питието./

                                                   Пауза

 Румен се завърта на левия си крак. Пристъпва към библиотеката и вади опаковка с електронен апарат за измерване на кръвно налягане.


РУМЕН: 
 /със  загрижен  поглед  към  сестра  си/. Таня, къде  чувстваш  болка в главата? Цялостна ли е или локализирана? Искам да знам истина! Много е важно! За твое добро е! Болката съпроводена  ли  е  с гадене и световъртеж. Той силен ли е?  Къде усещаш болката – шията, раменете, челото или около очите?

ТАНЯ:
/ учудена  и притеснена/.  Защо  питаш? Важно  ли  е?  /въздиша/ Ти какво, допреди няколко минути ме направи на нищо, заради отношението ми към майка, татко и теб. Иначе казано, нямам човечност  като дъщеря, сестра и  позитивно поведение. А в този момент си загрижен за здравето ми?!

РУМЕН:
/изненадан/ Слушай, Таня. /Въздиша/. Много добре знаеш, неразреше-ните  проблеми  между нас. Задълбочиха  се. Едва  ли  се чувстваш като мен. Без родители. А защо?  Защо са  на оня  свят, а? Отговори ми! /Гледа я  с широко  отворени  очи. Въздиша  бавно и тежко. / Чия е вината да напуснат рано този свят? 
Разчитали са  на  теб  да се видите а също и внуците си! Кажи де? А това, че съм загрижен  за  здравето  ти,  въпреки  другата  страна  на момента, е  нормално да постъпя  така. За този  конкретен  случай, вината  е моя  и  съм длъжен, да  поема  отговорността  си,  най-напред  като човек, и  после  като брат. Разбира се, че съм загрижен  за  здравето  ти. Въпреки  всичко случило се, си ми сестра. Не мога да  мисля  като теб! Тези  няколко  изречения,  ще  вдигнат  малко кръвното ти. Нека се  върна на здравословния  проблем. В  твоя случай  главоболието  не е цялостно,  а  е локализирано. Ако  болката, която усещаш е силно притискаща, означава тежка преумора,  която е  следствие на продължителна  умствена и  психическа работа. В  твоя случай, ако кръвното ти е ниско, чаша  кафе, натурален сок  и хапването на нещо сладко, ще  реши донякъде здравословния ти  проблем. Трябва постоянство  за това лечение. А то е в начален стадии и ще се оправиш!  Така че, отпусни си  ръката  на  масата, за  да  измеря  кръвното ти!

 /Продължителна  пауза. Румен измерва  кръвното на сестра си. Поглежда към нея./ И така-а-а…,  кръвното  е  доста  паднало –  100  на  65  Нарича  се  още  „хипотония”. Таня, често ли ти се случва ниско кръвно? Как е сънят ти? Спокоен ли е! Случва ли ти се разсеяност, или намалена памет?

ТАНЯ:
 /стресната/. Не! Рядко се случва. /Пауза.Въздиша./ Откъде толкоз позна-ния в тази област от медицината! Сигурно и други неща знаеш! Ти не си лекар!/

РУМЕН:
/вперил сериозен поглед към нея/.Така е, интересувам се и от други неща, освен работата ми.
                                            
                                               Пауза

РУМЕН:
/с  притеснение/. Аа-а-а…, Димитър  тормози  ли  те? В какви отношения се? Ако те  подлага  на  тормоз,  не  отговарям  какво  ще  му се случи! Само да те подложи на тормоз, не отговарям  какво ще му се случи!  Ако  се случи  подобно  нещо, само  ми кажи…! /Пауза/ Бях те попитал, каква е причината за промяната  на  визията  на лицето ти. Не искам да криеш от мен! Независимо от проблемите  между  нас, за  мен е  важно да  знам от какво  е пострадала  сестричката  ми. Не се ослушвай! Няма да  ходиш никъде, докато не ми отговориш! Не ми губи повече  врето!  И  без това  имам  много  работа. Слушам  те!  /Сериозен и с остър тон и широко отворени  очи/. Чуваш  ли  ме  момиче! Не ме ядосвай! Иначе…! Да не ти вдигна кръвното …!  Хайде-е-е…! 

ТАНЯ: 
/стресната от заканата му/. Добре батко! /Въздиша бавно и тежко. Очите и се натъжиха./ Не  знам  как  ще понесеш тази тежка и трагична участ !


РУМЕН:
/стреснат и изумен/  Ти сериозно ли…?! Изживяла  си  силен  стрес?!


ТАНЯ:
 Да  батко! Вярно е…!  Бих  го  определила – силен  шок. Първоначалният ми проблем за промяната на гласа е това силно преживяване.


РУМЕН:
 /стресиран/  Къде се случи всичко това? Трябва да е било отдавна!


ТАНЯ: 
Така е! Това, което ни споходи се случи в най-високата планинска верига
в Южна Африка, наричана  от  заселниците  Дракенсберг или Драхенфелз, което означава „драконова скала”, а днес се нарича Драконови  планини (Drakens-berge), които  излъчват величие и вдъхновяват респект.  Бяхме настанени в туристическа къща. Димитър беше излязъл  да  прави  снимки. Бях се заела да приготвям някои неща. Не мина и половин час и стана пожар, предизвикан  отвън  и  предната  част на  къщата  се  запали. Виках, …крещях. / Вдиша  дълбоко  и  тежко./ Бях смъртно уплашена. Виках  за  помощ. Сетих  се, че  има  алармена  инсталация  в  едно  от по-крайните  помещения. Въпреки  страха,  успях  да  я задействам . Припаднах от пушека. Нищо не помнех. След няколко часа се събудих в медицински стационар, намиращ  се  в  планината. Лицето ми беше доста засегнато, а за косата да не говоря. /Разплака  се  с разтреперан  глас./  Благодарение  на  Димитър  и  на  лекарите оцелях, които ме лекуваха, и  се грижеха  за мен. Митко пострада по-малко, почти незначително.  /Гласът ù трепери, а очите се пълнят със сълзи./

    /Румен е разтревожен от състоянието на сестра си и се приближава до нея./

 /По преценка на режисьор-постановчика  е  подбрана подходяща музика, която огласява сцената в зависимост от конкретния момент на действието в  драмата./

    /Румен полага ръце на раменете на Таня, а сетне на страните ù, зачервени от  напрежението./


РУМЕН: 
/говори успокоително/ Таня, успокой се! Ако знаех, какво си преживяла, нямаше  да  настоявам толкова! Но като твой  брат съм длъжен до знам от какво е пострадала  сестра ми!

ТАНЯ: 
/говори със затихнал глас/ Правилно, батко! Знам, че  имам грехове, за ко-ито не знам, дали ще ми бъдат опростени. /Прави  виновна гримаса./

   /В този момент сцената е огласена с тъжна музика по преценка на       режисьора./ 
   /Ръцете на Румен все още са положени върху страните на лицето ù./

                                                            / Пауза/

РУМЕН:
/С  успокоителен поглед./ Успокой се сестричке! Хайде, скъпа! Въпреки, че ти се сърдя и съм ти обиден, не бих си позволил да те изхвърля от живота си!
               /Отива до бюрото и налива чаша охладена вода./

/към сестра си/. Хайде, Таня! Сядай на канапето! Облегни се и отпусни тялото! Поеми  няколко пъти  въздух. Направи го бавно с преброяване от едно до пет. Задръж, а сетне изпусни въздуха бавно! Изпий водата на малки глътки с кратки почивки. В промеждутъците поемай дълбоко въздух. Ще те отпусне и успокои. Имай  предвид, че  диалогът  ни  не  е приключил! Важно  е  да се изяснят нещата.
Всички имаме недостатъци и допускаме грешки – малки или големи. Идва моментът, когато  всеки човек трябва да признае грешките си. /Пауза. Размишлява. Раз-трива леко и бавно с възглавничките на пръстите си челòто, слепоочията и тила на сестра си в продължение на минута – две. Гледа я със свежа гримаса.Усмихва  се./ Как си сега?
                                                        
                                                  Пауза

ТАНЯ:
 /Гледа  брат  си  с  по-свеж  и спокоен поглед./ Батко, с този масаж и това,  което  каза  включително в моментното  ти  отношение,  ти се извиси по-високо от мен, като…/Пауза/  Дори и думите не ми стигат от вълнение, да доизкажа мисълта си. /Пауза/  Имайки  предвид това, което направи преди няколко минути, предусещам  какви  мисли  се зараждат в гънките на мозъка ти. Предполагам, че ще ги ка-жеш облечени в едно- две изречения. Какво си мислиш, че не знам за твоите лите-ратурни  прояви, почти  във  всички  сюжети  на  литературата  и за твоят приятел Абдул от Мароко,  който  е   превеждал твои  произведения на четири езика. Но да приключим тази тема! Не е на дневен ред.

                                                Пауза

РУМЕН:
/Озадачен, вперил поглед в сестра си./ Откъде познавате Абдул…! Той –и-и…! Когато следвах във Варна, той следваше медицина. Запознахме се на едно парти. Както и да е…! /Не откъсва поглед от сестра си. Поема дълбоко въздух, задържа го за около тридесет секунди, и го изпуска бавно. Прави лек масаж на челòто си, слепоочията. Прекарва  пръстите  си през темето  и тила, и усети как кръвта нахлува  и  се  освежава  за около минута-две. Таня! Не ми е до моите прояви, а до твоите, които си сторила спрямо родителите ни и мен!


ТАНЯ: 
/Вглъбява се в себе си, потисната от сторените  капитални грешки спрямо родителите и брат си./ Знам , батко! Съжалявам за-а-а…! /Настроението ù се помрачи. Пауза. Очите ù се насълзяват./  Аз-з-з…, батко!

РУМЕН:
 /Пауза. Въздиша. Гледа я въпросително./ А сега за какво идваш? Почти си като богиня? Знаеш ли? Не ми пука от нищо. Имам си работа, печеля много добре. Радвам се на добро здраве. Обичаме се с жена ми и да са живи децата ни. Не ламтя за  милиони и да имам гузна съвест. Когато погребах родителите ни, не дойде на кончината им. Откакто напусна България, спря да се интересуваш за здравето на  всички ни, включвайки  майка и татко. Толкова ли не можа да намериш вре-ме, да се обаждаш в къщи, да се чуваме  от време на време!? Необходими са ти няколко минути, да си кажете няколко думи с родителите ни, да се успокоят, че сте добре. Помниш ли, какво  им  беше обещала? Кажи де! Защо не им плати билет до вашата  любима  Германия, да ви дойдат  на гости за няколко дни и да се порадват на внуците? Щеше да им подейства като лекарство и да се успокоят, че сте добре.

      Дори  когато  плетеше  терлици  на децата, мислите на майка там в Берлин; твоята голяма къща, заведението и  бизнеса  ти. Специално за това  нямам  думи. Не съм господар на  твоя живот, бизнеса и парите ти! Нямам право на това! В нашата мила Родина системата е в пълна анархия, а за управниците да не говоря. А в законодателната  и  правната система трябва много ремонт. Ти ако си на моето място, би ли  простила  подобни постъпки? Попита ме, дали те мразя? Казах ти и пак ти казвам, че не бих могъл да го направя! Една  майка ни е раждала, която загубихме заради  твоето  поведение. Знам, каква причина ще изтъкнеш за оправдание и ако ти простя, ще бъде заради това. А за дългото ти мълчание, ще си помисля!  Не искам да обиждам  мъжа  ти, но предполагам  какво ти  е казал: „Щом не се обаждам, на родителите  си  и не ги  посещавам, нямаш  право, и ти да се обаждаш на твоите, и на брат си!
    Как  я мислите, да отделяте децата от бабите и дядовците им? Твоят мил съпруг е сам на майка и баща, а  ти имаш брат, които много те обичаше, и не даваше пчела, дори  муха  да  не  кацне  отгоре  ти;  и само той  ти остана. Може би ще ме питаш  дали  те обичам в настоящия  момент?! Знаеш  ли, когато  се сещам за всичко това  и за  теб, в сърцето ми се събира  много горчилка,  гняв, но и  много  любов?
(Пауза. Очите му се насълзиха.) Разбра ли ме? (Положи ръка в сърдечната област)
                                           
                                                Пауза

  Таня се развълнува от болезнения монолог на брат си. Въздиша тежко и бавно. Преглъща трудно. Очите ù потъват в сълзи.
             

     / Сцената е огласена с тъжна музика по преценка на режисьора./

ТАНЯ: 

/с болка/. Прав си батко! Така е! Моля те, прости ми…! /Плаче./

РУМЕН: 

 /Отива  и  сяда до нея. Прегръща  лицето ù, попива сълзите с палци и я целува по челото. После още веднъж. Прегръща я./ Успокой се миличка!


ТАНЯ: /все още прегърната и болезнено развълнувана/. Обичам те батко! Само ти ми  остана! Прости ми…! Прости… /Гласът ù затихва. Ридае./ 

РУМЕН: /Все още я държи прегърната. Следва  целувка по бузата./ Поплачи  си скъпа. И аз много те обичам. Нали за това съм ти батко! Милата ми сестричка.
                                                               
                    РАМАТА ЗАВЪРШВА С ПОДХОДЯЩА МУЗИКА
                ПО ПРЕЦЕНКА НА РЕЖИСЬОРА И ПОСТАНОВЧИКА      

                                            КРАЙ,

                                   ЗАВЕСА