ОТРАЖЕНИЕ - глава единадесета

След закуска, Наталия и баща й решиха да излязат.

   Въпреки,  че беше в отпуск, Иван трябваше да провери как вървят нещата във фирмата, а сетне да се обади на родителите си.

  В службата всичко вървеше нормално, дори и организацията с обзавеждането в новата сграда беше наред. Познаваше много добре хората от екипа - техните знания и възможности; дори и партньорите с които работеше. Знаеше че никога няма да го издънят. Причината бе в него…

Беше минало доста време от началото на връзката му с Наталия, която даваше смисъл в неговия живот. Преди да се запознае с нея, имаше работата и ангажиментите си, но в настоящия  момент предстоеше да пренареди пъзела. 

   Мислите напираха и не даваха покой,  дори оставаха недовършени. В него живееше нежността  на гласа й, допира и уханието на кадифената  кожа, звездите в очите и сладостта на устните. 

   Вървеше бавно и замислен, но щастлив. Знаеше, че редом с прекрасните моменти в живота, възникват не само трудности, но жестоки и коварни ситуации. Не за всичко човек може да бъде подготвен… Зависи…

   Телефонът звънна настоятелно и прекъсна мислите му. Беше Валя, която настоя да се видят. Решиха да се срещнат в кафенето, намиращо се до сградата на фирмата. Той влезе в заведението по – рано от уговореното време. Избра самостоятелна маса и се настани с лице към входната врата. Напоследък мислеше за много неща…, Не беше новост за него. А начинът му на разбиране върху нещата и ситуациите в живота, го правеше различен от този на себеподобните. Предпочиташе да анализира и отсява баластрата, но запазваше и двете. Чудеше се, за какво толкова важно го търсеше Валя. Гласът й беше тревожен и неспокоен.

   Не след дълго се появи и тя.

   - Здравей, скъпи! – поздрави с приветлива и сдържана усмивка.

   Поведението й го смути.
  „Какво ли се е случило?” – попита се той. Както  винаги успя да запази самообладание. 

   - Здравей! Как си? – Отговори той, а усмивката му бе привлекателна и приветлива.

   - Благодаря! Добре ! Но не това е важното – отговори тя, а в погледа й се четеше притеснение.

  Беше й приятно с присъствието му, държеше на него и го обичаше. Харесваше неговата сдържаност, която я подтикваше да разгадае с огромно желание. Знаеше много добре, че той не е от онези мъже,  които говорят празни приказки  и притежаваше странна, но скрита комбинация от откритост, резервираност и строга логичност. А тази редовна, негова усмивка винаги е била привлекателна. Беше убедена, че не е безразличен към нея. Прекрасните моменти на духовно и физическо привличане оставиха завинаги своите спомени в живота на двамата. Тя знаеше, че той има нова връзка - любовта на живота му и по-този начин си е поставил задачата да загърби и заличи спомените преживяни с нея. 

   - Усещам, че те притеснява нещо? Това което искаш да ми кажеш, приятно ли е, или не? Имам чувството, че не и това те безпокои.

   Тя все още мълчеше. Дишането й бе учестено. Не бързаше да отговаря.

  - Знам,  че при теб има съществена промяна. А това което искам да ти кажа, ще те изненада,... Но преди това искам да знаеш, че много те обичам и непрекъснато мисля за теб, въпреки пожеланието ми да намериш голямата любов…; и знам, че си я открил и сте заедно, включително и с баща й, чието име е Стефан Мавродиев - каза с болка и притеснение, а тъжните й  очи бяха пълни със сълзи.
   Иван я слушаше с широко отворени очи. Замълча за няколко минути. Предусещането, което се зароди в мислите му, е че новината няма да го зарадва и ще му отвори проблеми, ако не и ангажименти. Задиша учестено, въздъхна дълбоко и се изкашля.
   - Предусещам нещо... Искам да знаеш, че скоро ще се сгодявам и максимум до два месеца ще се женя. Не бих позволил на никой да съсипе бъдещето ми семейство! При подобни опити, независимо кой е, ще си има големи проблеми, за каквито дори не си е помислил. - Погледна я със сериозен, студен и решителен поглед. - Казвай каква е изненадата, която криеш!
    - Затова се обадих. Притеснена съм от тази истина, която трябва да споделя, понеже този факт касае и двама ни. Бременна съм - каза тя, а в гласа и се чувстваше неописуемо вълнение съчетано със страх.
   - Моля! Какво каза?!... Сигурна ли си? - попита стреснат
   - Убедена съм! А какво смяташ да правиш? - Попита той. През тялото му като че премина ток.- Не не може да бъде!
   Този въпрос съвсем я обърка. Не го очакваше. Невъзможно бе да има незаинтересованост от негова страна. Беше сигурна в обратното. Преодоля моментното напрежение и затруднение, и каза: 

   - Бих могла да родя детето, или да го махна, колкото и да ми е болно. За мен абортът на едно дете е вид убийство. Трудно бих се решила на подобна постъпка. Бих се чувствала  убийца. Но то е и твое дете! Може да съм имала познати и приятели, но интимност преживях само с теб. Има и друг вариант. Знам, че не съм жената на живота ти и няма да бъда! Поради тази причина ще забравя за теб и чувствата, които изпитвам! Колкото до детето ще помисля овреме; да го оставя или аборт. Ако мислиш, че ще искам издръжка, бъди сигурен, че няма да се случи. Предлагам сигурен вариант! Ще отидем при адвокат, който ти познаваш и ще подпиша документ, заверен в съда, че няма да искам издръжка за детето. Ще добавим и клауза, че няма да те безпокоя относно детето и ще бъда на разстояние от теб и бъдещото ти семейство; и неговата сигурност. Опасявам се, че при тази ситуация мога да остана без работа, понеже съм твоя служителка. Не биваше да се отдавам на чувствата и страстта, породени от любовта! Те обърнаха живота ми на 360 градуса - каза тя, а красивите й очи се напълниха с едри капки сълзи.   

   Той мълчеше, впил поглед в лицето й. Положи лакти на масата и преплете пръсти в юмрук. Въздъхна бавно и продължително. Склони глава замислен. Вярно че харесваше Валя, но чувства към нея бяха само приятелски, но се поддаде на изкушението и страстта. Знаеше много добре, че тя не би могла да бъде онзи тип жена, с която да се обвърже за цял живот, дори и в случая, че очаква дете от него. Това невинно същество, което би могло да се роди, бе резултат на тяхното взаимно привличане и страст. Тази изненада беше преломен момент за Иван. Щеше му се да поеме отговорност за детето и да не я загуби като специалист.

  - Скъпи, моля те,  да ме разбереш! – Приеми предложението ми! Мисля, че е най-добрия вариант и за двамата.- Каза тя  и изпъна раменете си с въздишка.– Знам,  че обичаш друга жена, с която желаете да създадете семейство. Нормално да е така и да се притесняваш как ще реагира, при положение че разбере за мен и детето… Знаеш много добре, че вината е взаимна! А любовта ми към теб, вероятно е забранена… – Очите й потънаха в сълзи, преглътна бавно, въздъхна дълбоко и замълча за кратко.– Най–добре ще бъде,  да напусна работа и те моля за това! Смятам, че така е най-правилно.

   Иван слушаше думите й внимателно.

  - Но защо? Никой не знае, че сме стигнали до такава близост. Така,  че няма от какво да се притесняваш  и няма смисъл да напускаш! 

   - Вярно! Но аз… не желая да насилвам нещата!

  - Искам да знаеш, че каквото и да стане, включително варианта , който предлагаш, е много разумен, разчитай на мен като добър приятел! А колкото до работата бъди спокойна! 

   - Но как така?! Ще се чувствам некомфортно…
  - Слушай, какво ще ти кажа! Сформирам нов отдел по дизайн и архитектура  и ти ще му бъдеш началник. Мислех да ти кажа по нататък, но реших, че сега е удачния момент, а заплатата ти ще бъде значително по-висока.

   - Благодаря ти, скъпи! В такъв случай искам да те почерпя. Какво ще пиеш!

   - Няма да ти откажа. – Отговори той  и на лицето му се появи редовната усмивка. – С удоволствие ще изпия една водка и кола за твое здраве и детето което носиш! Бих се радвал ако бъде момче, дори и момиче да е,  но да бъде здраво. 

   Напитките бяха сервирани.
  Двамата мълчаха и се гледаха. Знаеха, че при едно чисто приятелство, мълчанието и обичта са равнозначни. Той запали цигара, въздъхна, а в сърцето му живееше една единствена любов – Наталия. Разговаряха за много неща. Иван забеляза, че настроението й се подобри и му стана леко на душата.

  - Искам да ти кажа още нещо.- Каза Валя, положила лакти на масата и сключила пръсти в юмрук.–Нямам право да преча на взаимоотношенията ти с Наталия  и желанието ви да създадете семейство, и по тази причина ще махна детето, като това последно решение, ще бъде като нова клауза в документа, за който говорихме. И съгласно това последно решение след аборта, който ще бъде доказан със съответния документ, цялата процедура ще бъде невалидна. Колкото до работата която ми предлагаш, най – сърдечно ти благодаря. Разбира се, че ще приема! – И  се усмихна.  – Ще се радвам ако останем приятели!  Приемаш ли…?

  Той слушаше с изненада и недоумение словата й. Те се запечатваха завинаги в неговия личен дневник и го стоплиха. Както винаги не изрази силната вътрешна емоция, само се усмихна чистосърдечно и отговори:

  - Приемам! Има сделка… Приятели!

  Изпрати я до службата и се разделиха. 

----

© автор:Николай Пеняшки – Плашков (запазени авторски права) 

   Добрич