ПРОСТИ МИ

автор: Николай Пеняшки - Плашков

Драма в три действия

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

Теодор Павлов (Тео – 35 годишен) – адвокат, съпруг на Камелия, и бивш съпруг на Елена

Камелия Павлова (31 – годишна) съпруга на Теодор

Емил – син на Елена (седемгодишен)

Елена Георгиева – (31 – годишна) , майка на Емил

Действието се развива в един североизточен град.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

В дома на семейство Павлови. Хол. Библиотека по Дължина на хола. В дъното по ширина и разположено канапе. На стената над него е поставена картина „Брезови овчари” от (1941 г.) на художника Златю Бояджиев. Успоредно на канапето е поставена ниска лакирана маса. На другата ù дълга страна са инсталирани табуретки и по една от двете ширини. Всички са с кафява кожена тапицерия. На отсрещната страна вдясно на входната врата се намира не много голяма библиотека с остъклени витрини. В едната от тях са подредени три вида стъклени чаши според предназначението им. На подходящо място в библиотеката е постаавен телевизор.

Подредбата на интериора е по преценка на режисьор – постановчика. По негов избор и предпочитание е музиката, която гали слуха и меката светлина, която облива сцената.

ПЪРВА КАРТИНА

Теодор кръстосва с бавни и ситни стъпки в хола. Спира на моменти, а сетне продължава… Вдига нервно ръце. Диша бавно и дълбоко. Пъха ръце в джобовете на дънките. Облечен е с тъмносиня риза и сини дънки. Той е с черна коса – подстригана прилично, широко светло лице, добре оформен нос, високо челò и широки плещи. На ръст е около метър и седемдесет.

Изважда ръце от джобовете. Разтрива ги продължително и присвива лакти. В настоящия момент кръстосва пръсти на дланите в юмрук. Кашля два пъти с кратка пауза. Вдига ръце и разтрива челото с пръсти, а с палци слепоочията. Прокарва с разтворени пръсти и длани през косата и разтрива тила.

пауза

Теодор: (говори на себе си). Не мога да крия повече тази тайна! Не издържам! Трябва да ù разкажа всичко. Това мълчание ме измъчва и вади от равновесие. За да ù кажа истината, е необходимо да удържа още известно време и да разкрия забулената в тайна важност.

Поглежда тягостно към прозореца по посока слънцето.

Сяда на канапето. Замисля се. Изправя се рязко. Отива до малката библиотека. Взема чаша подходяща за водка. Сипва повече от половината. Отпива. Сяда на канапето. Кръстосва крак върху крак. Сключва пръсти в юмрук и го полага върху бедрото. Изнервен.

ВТОРА КАРТИНА

Вратата на хола се отваря. Влиза Камелия. Тя е в сини дънки и червена тениска. На ръст е средно висока, с черна не много дълга коса, прихваната с тъмносиня панделка. Черните ù очи се вглеждат с притеснение в Теодор.

Камелия: Скъпи, какво си се умислил? Какво те тревожи? (притеснена) Добре ли си? Какво има? Тео…!

Теодор: Нищо ми няма, добре съм. Вълнението ми е в повече. /пауза/ Скъпа, мисля за детето, което искаме да осиновим.

пауза

Камелия се приближава до него. Гледа го с притеснение. Прегръща го и целува.

Камелия: Спокойно! Всичко ще дойде на мястото си. /Притеснена. Полага ръка върху рамото му. / Знаеш ли? В момента ми трябва помощта ти. Ще ти помогне да се разсееш. Хайде! /Усмихва се./

Теодор: /Усмихва се и полага длан върху ръката ù./ Добре, скъпа! Какво да направя?

Камелия: Трябва да изместим готварската печка на терасата. Лято е. По-добре да е навън. А и терасата е остъклена, и достатъчно широка. Ще помогнеш ли на жена си? ( Усмихва се. Потупва го леко по ръката.) Кажи де! Ей, мечтател…! Хайде-е-е…!

Теодор: (Примирително) Добре-е-е! (Поглежда я с усмивка.) Ако не помогна на жена си, на коя друга…!

Камелия: Ей, палавнико! (Усмихва се заканително.) Хайде! Най-напред на мен! После, ако искаш на съседката и без това е по-млада от моя милост.

Теодор: (Усмихнат.) Значи така, а…! Ще ми предлагаш съседката?! Добре! Първо тебе, после нея!

Камелия: (Заканително) Ей! Ще ти дам една съседка, но през крив макарон!

Теодор:(прави се на разсърден.) Хайде! Работа ли ще вършим, или ще обсъждаме съсед-ката?

дружен смях

ТРЕТА КАРТИНА

Камелия: Направих кафе. Ела да ти налея, докато е още топло и да поговорим. Споме-на за едно прекрасно дете, което искаш да осиновим. Сигурна ли е уговорката? Ще се рад-вам, ако се усъществи! /пауза/ Идвай в кухнята! /заповеднически с широко отворени очи/ Хайде-е-е…! / движи подканящо дланта на ръката си/

Теодор: /усмихнат/ Добре де! Идвам! Ти командваш днес!

Камелия: (закачливо) Щом е така, действай! /потупва го по рамото/

Влизат в кухнята, намираща се срещу хола. Тя е сравнително голяма стая, с тапицирани ъглови и разтегателна маса до тях. Откъм другата страна има тапицирани столове. Теодор е все още с разкопчани и навити ръкави почти до лактите. Сяда в края на тапици-раните седялки.

Камелия сервира кафетата и сяда срещу него. След втората глътка палят цигара.

Теодор: Ти си права. / Гледа я с леко присвити очи и дръпва от цигарата./ Няма зна-

чение, че си седнала. /Усмихва се шеговито със затворени устни. Въздъхва./ Казвал съм ти отдавна, дори и повтарял , че не желая, да не осиновяваме дете от дом за сираци, въпреки че и те заслужават да бъдат обичани и да обичат! Да живеят в прекрасни семейства. /Въздиша бавно и тежко./ Интересувах се и уредих проблема. Така че със сигурност съм уговорил да осиновим едно прекрасно седемгодишно момче. Предполагам че нямаш нищо против?! /При-

теснен./

Камелия:(развълнувана) Как изглежда детето, здраво ли е? Кои са родителите му, от какво семейство е?

/ мълчание /

Теодор: ( развълнуван и притеснен). Казва се Емил. На седем години е, както споменах.

Здраво, хубаво и разумно за годините си дете. Бащата е бил адвокат, а майката архитект. (Диша затруднено.)

Камелия:(учудена и притеснена). Защо казваш, че е бил? Да не е починал? Какво има скъпи? Днес не изглеждаш добре!

Теодор: Да! От вълнението е. (Диша бавно и затруднено. Отпива глътка и пали цигара.)

Нищо ми няма. От вълнението е. Питаш ме за семейството на Емил. Така де! Родният му ба-ща ги е зарязал. (Кратко мълчание.) В настоящия момент момчето има втори баща. По про-фесия е инженер. Казват че е свестен човек. От началото на демокрацията има собствен биз-нес. Семейството има и второ дете – момче на две години. Поради тази причина Емил е пре-брегнат от господина. Според мен такъв човек не е свестен. Това е поводът да търсят осино-вители за Емил. Как е възможно подобно отношение към едно невръстно дете? (Теодор по-лага длан върху гърдите. Въздиша дълбоко и бавно.) Говорих с родителите. Осиновяването е бавен и сложен процес по закон – около година, може и за по-малък период. При положение, че работя в съда, говорих с мои шефове дали може да се съкрати срока за чакане за осиновяването. Има и друг параграф, според който има вероятност, срокът да се съкрати още. Така че имаме възможността, осиновяването на Емил да се осъществи в по-кратък период от вре-ме. Готова ли си за това? Ако си съгласна, ще им кажа за решението ни. Имам снимка на момчето. (Взема снимката от джоба на чантата си. Въздиша тежко и бавно.) Заповядай, скъпа! (Дава снимката.)

Камелия:(Развълнувана, не откъсва поглед от снимката.) Прекрасно дете. Дори усмивката му е лъчезарна. (Очите ù се насълзяват.)

Теодор:( Прегръща я.) Успокой се! Недей, мила! (Всичко ще се оправи! Не се тревожи! (Целува я.)

Камелия:Знаеш за болката ми, че не мога да имам деца, но тя е…!

Теодор я прекъсва.

Теодор:( прегърнал съпругата си). Знам миличка! Тя е обща болка. Всеки проблем има своето решение. Нека гледаме с надежда напред! Хайде-е-е…, усмихни се! Не искам облаци в очите! Усмивка-а-а-а…!

Камелия: Така е! Прав си! Ще изгоня облаците от очите и тъгата от сърцето си!

Двамата са прегърнати.

Теодор: Ками, готови са всички документи от двете страни, необходими за осиновява-нето. Остават само подписите от наша страна. (Вълнува се, гледайки я в очите) Съгласна ли си?

пауза

Камелия: Разбира се! Иска ли питане? (Вълнува се. Очите ù се насълзяват от щастие. Попива ги.)

Теодор: Ками, ще тръгвам след десет минути. Трябва да се срещна с майката на Емил.

Ще ù кажа, че сме готови, да осиновим Емил и за документите, които са готови от нашета се-мейство. Те също също са готови с документацията. Дори и времето е с нас. Еми, ще тръг-вам. По-добре аз да чакам, отколкото дамата мен. Чао, скъпа!

ЗАВЕСА

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА КАРТИНА

Арт кафе-клуб, намиращо се в централна зона Варна. То е значително голямо помещение, оборудвано с двадесет маси и подиум. По стените са окачени картини от известни български и световни художници.

Теодор е седнал с лице към входа. Отпива от водката. (Поглежда към часовника.)

Пали цигара.

След три минути пристига майката на Емил.

ВТОРА КАРТИНА

Елена: (развълнувана) Здравей, Теодоре!

Теодор: (развълнуван) Здравей, скъпа. Как и синът ни? Запознат ли е с решението ни?

Елена: (Гледа го с тъга в очите.) Преплита пръстите в юмрук. Добре е! Очакваше да дойдеш вчера.

Теодор: Не можах, имах дело. (Въздиша.) Нямах време да говоря с Камелия. От години крия тайната от жена си, че Емил е мой син. Това мълчание ме е пленило като затворник и ме задушава. Искам да свикнат един с друг и чак тогава ще ù кажа истината. Ще реша в кой момент да споделя тази тайна. Осъзнавам, че ще я заболи и то много! Синът ни е в такава възраст, че ще му е нужно време да свикне с жена ми – втората си майка. Мога да гарантирам, че тя е много деликатна жена и вярвам, че всичко ще е наред! Измъчва ме това мълчание и дългогодишното криене на тази тайна за сина ми. Синът ни можеше да бъде с нас отдавна, ако не бях толкова нерешителен. Някои ще кажат, що за адвокат съм, ако знаят какво съм сторил?! И с право се обвинявам…!

(Елена го слуша изумена и присвива красивите зелени очи.)

Елена: Объркаме живота си с теб. Сега и детето ще плаща заради нас. По-скоро бих казала заради моя страх, че баща ми се закани, да ме изхвърли от живота си и на сметището на битието. Не трябваше да слушаме ексцентричния ми баща. Няма да му простя никога за поведението и отношението и изречените думи спрямо двама ни. (пауза) Ще ми е мъчно за Емил. Галин не иска да знае за него. На моменти се държи към мен. В повечето случай се въздържам да не реагирам остро, но понякога чашата прелива; бих допълнила – прелива. Не знам кога ще му простя! А имаме и наше дете… (Диша дълбоко и забавено. Очите ù са в сълзи. Мълчание.) Друго щеше да е, ако ти-и…! (Не успява да довърши мисълта си. Заплака.)

Теодор: ( Гледа я с умиление.) Скъпа нека не говорим за миналото! Знаеш много добре, как стоят нещата! Не можем да върнем времето назад! Колкото до синът ни, той ще има възможността да бъде обичат от всички.

Елена: (с отпаднал глас) Но аз…, все още държа на теб, а и чувствата ми…, знаеш че…! (Диша учестено.)

пауза

Теодор: (втренчил поглед в Елена. С пръстите на лявата ръка барабани по масата.) Ами-и-и-и…, другото ти дете?

Елена: (Гледа Теодор с широко отворени очи.) Тео, искам да виждам сина си всяка събота и неделя. Също и теб. Имам право на това, нали?

пауза

Теодор: Разбира се, че ще се виждаме! Ти си майка на Емил, а аз съм му баща. (Гласът му заглъхва от вълнение. Кашля.)

Отпива от питието. Доизпива безалкохолната напитка. Заобикаля половината маса и сяда до Елена. Прегръща я през рамото.

Теодор: Ели, успокой се, скъпа. (Полага дланта на дясната си ръка върху лицето ù). Недей! Никой нищо няма да загуби! Не можем да върнем времето назад. Това, което се случи между нас, не беше по наша вина! Знаеш много добре! Лудият, ексцентричен и неотстъп-

чив твой баща ни раздели, заради своите убеждения и разбирания. Той е едно голямо копеле за мен. Извини ме скъпа, че говоря така за него! Все пак ти е баща.

пауза

Гледат се в очите. Тя полага ръце на лицето му.

Въздиша дълбоко и бавно. Очите ù са в сълзи.

Елена: Тео, винаги ще си в сърцето ми! Ти си първата голяма любов, която ме е докоснала и топли сърцето. Няма да те забравя до края на живота си!

Теодор: Знам, миличка! При мен е същото. За съжаление нещата се промениха и всичко, което се случи между нас, остана в миналото. За жалост е така! (С болка и ярост.) Знаем кой е брадвата, отсякла умишлено връзката и любовта между нас.

Елена: Прав си! (Въздъхна и разтвори очи.) Така е! Знам, че баща ми е такъв. Имала съм проблеми с него. Така е постъпвал със сестра ми, брат ми и майка. С неговите крайни убеждения и неотстъпчивост, винаги е поддържал дистанция и самоувереност. (Кратко мълчание.) Най-важното е да си гледаме семействата. Обещай ми, че ще пазите Емил и ще го обичате много, както аз…! (Развълнувана.)

Теодор: (ядосан) Що за въпрос ми задаваш? Той е мой син! Разбира се, че ще го обичаме! Документите за осиновяването от наша страна са готови. Ти спомена, че от ваша страна всичко е готово.Дано да е така! Не искам да се протакат нещата! Не желая да имаме проблеми между нас! Мисля, че ме разбираш? Остана последния етап относно съдебната процедура за осиновяването на Емил. Нека всички документи да са подготвени съгласно изисква-нията! Задействал съм процедурата да се осъществи по-бързо. При нашият случай има известна отстъпка, имайки предвид, че Емил е син и на двама ни – представители на две отделни семейства.

ЗАВЕСА

______________

Между второ и трето действие минават около четири месеца.

Емил е осиновен. Свиква бързо с новата си майка.

Влиза сполучливо в ролята си, подготвен с опита на родната си майка.

Тримата са изключително щастливи и заживяват в хармония и много любов.

Събота

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА КАРТИНА

Теодор: (обажда се от антрето) Ками, къде си?

Камелия: (Показва си главата от кухненската врата.) В кухнята съм! Кажи! Какво е станало? (Обезпокоена.) Да не се е случило нещо с Емил?

Теодор: Не скъпа! Всичко е наред. (щастлив и малко е обезпокоен).

/Камелия влиза в хола при мъжа си. Тя е с бял панталон и червена тениска./

Камелия:( С усмивка към Теодор.) Кажи приятелю! Защо ме търсиш!

Теодор: Елена ще дойде до десет минути за Емил. Приготви го излизане!

/Между първа и втора картина минават около пет минути./

ВТОРА КАРТИНА

Звъни се на входната врата. Теодор отваря вратата на апартамента.

Елена: Здравей, Тео! ( Вълнува се.) Емил готов ли е? (Гледа Теодор с лека усмивка и притеснение.)

Теодор: (С приятелска усмивка към Елена.) Прощавай, че те задържах на вратата! Заповядай! Добре дошла! Емил е готов и те чака с нетърпение. И още нещо (говори тихо), ще призная на жена си цялата истина, докато сте на разходка. Не желая да се чувствам и да живея като грешник! Влизай! (Въздиша). Не искам да будя съмнение.

Влизат в хола.

Малко след тях се появяват Камелия и Емил.

Елена:( Към Камелия). Здравейте, госпожо Павлова! (Усмихва се.)

Камелия:(с усмивка) Здравейте, госпожо Георгиева! Заповядайте! Добре дошла! Да изпием по един чай?

Елена: Благодаря за вниманието и поканата! Позволете ми това удоволствие за следващия път! (Усмихва се.)

Камелия: Ще се радвам на такъв прекрасен момент и взаимно удоволствие!

Елена:(поглежда към сина си). Синко! Ела мама да те прегърне! (Кляка и протяга ръце към него.)

Емил:(Побягна към майка си с протегнати ръце.) Мамо-о-о…! (Прегръщат се. Следва взаимна целувка.)

Елена: Миличък, хайде да тръгваме! Кажи довиждане на мама и тати! До скоро семейство Павлови.

Емил се приближава до баща си, а сетне до новата си майка. Прегръщат се и целуват за довиждане.

Елена: Колко е сложен и объркан живота, за което винаги някаква вина. Малка или голяма, тя си е вина. Колкото до прошката, зависи от много фактори и най-вече от човека.Съжалявам , за което…!(Не продължи мисълта си.) Извинете ме, ще тръгваме! (Поглежда към Камелия и по-продължително към Теодор.) Не се тревожете, ще върна Емил навреме! Благо-даря за вниманието и доверието! Довиждане!

Камелия: (С приятелска усмивка.) Не се притеснявайте, че сте забавили до половин час, не е проблем!

Елена: Благодаря ви, госпожо? (Отговаря щастлива.)

Камелия: Няма проблем! Довиждане! (Обръща се към Емил.) Ще слушаш мама, нали! (усмихва се)

Емил: (щастлив) Кой като мене, имам две майки и баща, които много ме обичат! Обичам Ви! Чао! (Маха с ръка за довиждане.)

Теодор и Камелия ги изпращат с усмивка и махат с ръка.

Елена и Емил излизат.

/ Две минути между втора и трета картина./

ТРЕТА КАРТИНА

Теодор:(притеснен) Ками, моля те, да отидем в кухнята! Трябва да говоря с теб. Много е важно.

Влизат в кухнята. Тео вади бутилка водка от хладилника. Сипва две чаши до половината. Поставя едната пред жена си.

Теодор:( под напрежение и притеснение). Скъпа, трябва да ти кажа нещо, за което отдавна нямам смелост да призная! Длъжен съм и ако сега не го направя, ще се проклинам! Това е една болезнена и гореща история, за която те моля да ми простиш! Става дума за Емил…

/Диша трудно и учестено. Отпива от водката и пали нервно цигара. С разтревожен поглед./

Камелия:(изненадана и уплашена). Какво се е случило? Кажи! Плашиш ме! Нещо лошо ли е? Да не си болен?

/Тео продължава да я гледа с потиснато самочувствие. Отпива от водката за кураж./

Теодор:(все още под напрежение). Аз…, (въздиша); ями-и-и…, искам да ти кажа-а-а…, (гласът му затихва.)

Камелия:(изнервена и притеснена) Теодоре, моля те, каквото и да е, трябва да ми кажеш! Колкото и да е болезнено, ще се справим, нали сме семейство?! /Напрегната./ Не ми плаши, казвай!

Теодор:(притеснен). Емил…, той…, той е мой син!

( Полага ръка върху сърдечната област. Гласът му затихва.) (Кашля двукратно със затворена уста. Въздиша.) Прости ми скъпа! Моля те!

Камелия: (изненадана и стресната). Какво говориш? Ти-и-и…! Истина ли е? Нима е възможно?! (Шокирана.) И цяла вечност не си ми казвал нищо?

/ Очите ù потъват в сълзи. Излиза от кухнята. Влиза в спалнята и ляга в края на леглото с присвити ръце и крака. Очите ù са устремени към прозореца./

Теодор доизпива водката. /Съсипан и разбит./ Пали цигара. Затваря очи и разтрива с палеца и безименния пръст челòто и слепоочията. Въздиша шумно. Замисля се. Влиза в спалнята. Сяда на стола до жена си и полага ръка върху рамото ù.

Теодор: ( разстроен) Прости ми! Моля те, скъпа! Не съм ти казвал, понеже не знаех, как ще реагираш и приемеш този факт. Страхувах се да не те загубя! Обичам те скъпа. Ти си всичко за мен, като деня и нощта. (Целува я.) Когато се запознахме с Елена, бяхме студенти първа година, но в различни университети и специалности. В настоящия момент роботи като архитект и оценител на частна практика вече пета година. Един месец след завършването ни решихме да се сгодим и след два месеца да се оженим. Баща ù като разбра, че съм адвокат и от такова семейство по линия на баща ми, дигна жесток скандал. Скочи като разярено животно срещу дъщеря си и до известна степен върху мен, и семейството ми като адвокати. Думите му бяха, че мрази адвокатите всички свързани с правната система. По този повод принуди дъщеря си, да се откаже от връзката ни и желанието да се оженим. Съобщи пред двама ни, че ако се оженим, ще я лиши от всичко, което ù се полага и ще се откаже от нея. След дълго проучване спрямо неговата личност, установих истината за омразата, която изпитва. Тази история е много дълга и заплетена. Ще ми отнеме много часове да ти разказвам. Неговата ви-на относно случилото се, не е съществена. Преживял е много болезнено загуба на негов първи братовчед - преживял доста години зад решетките, обвинен несправедливо. След време се установява, че адвокатът , който печели делото е бил подкупен със значителна сума в евро. Поради тази причина същият е лишен от правото на адвокатска дейност и десет години зад решетките.

пауза

Камелия: (шокирана и ядосана). Толкова мълчание?! И търсиш оправдание? Защо? Как мислиш? Смяташ, че не бих те разбрала и да ти простя?! Това означава, че не ме позна-ваш добре! И още нещо. Защо мълча толкова години? Не ми е лесно, да махна с ръка и да получиш прошката ми, че си премълчал тази съществена и болезнена истина от мен, за да ме предпазиш… Чудя се, дали няма и нещо друго…., което…?! ( Гледа го въпросително и с укор.) А синът ти е прекрасно дете!

Теодор:(виноват и притеснен). Добре, ще те оставя да помислиш. (въздиша продължително). Не забравяй, че животът ми е свързан с теб и сина ми! Имаме нужда от теб и те обичаме.

Той излиза от спалнята. Влиза в кухнята. Нолива си питие. Чака решението на жена си.

След около петнадесет минути Камелия влиза в кухнята и сяда срещу него. Очите ù са потънали в сълзи.

Камелия: Налей и на мен! Ще приема истината и ти прощавам. Разбирам болката ти. Това което ми разказа, наистина ме разстърси. Не знам, дали бих могла, да понеса това, което вие с Елена сте го преживяли. Въпреки миналото ти, усещам твоята любов и привързаността към мен. Искам да ми обещаеш, че каквото и да ни струва, ще се лекувам. Искам да си имаме и наше дете.

Теодор: (щастлив) Скъпа, много се радвам! Не е важно, дали ще бъде син или дъщеря. Нека този важен етап на развитие до премине както трябва и без проблеми. Най-важното за всички нас е да има обич, щастие и късмет! Сигурен съм, че ще излекуваш така наречения стерилитет!

След година Камелия ражда дъщеря. Всички са щастливи

От дъното на сцената се чува тиха музика, подходящо

подбрана от режисьор-постановчик.

ЗАВЕСА