СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА ЗА НЕПУКИСТИ И КРАЯТ НА СВЕТА

/РЕВЮ НА КНИГАТА/
                                   автор: Николай Пеняшки


автор:                          Харуки Мураками
жанр:                    роман
печат:                   меки корици
страници:              412
превод:                 Емилия Л. Масларова
Дата на издаване: 27. 06. 2015
Цена:                    16 лв. 

    Романът "Страната на чудесата за непукисти и Краят на света" е една от поредните невъзможни истории на японския писател Харуки Мураками.

    Искам да споделя, че съм впечатлен от майсторското слово и изискания стил на автора, които ни въвлича в повествованието на книгата. 

   Тази вълнуваща и предизвикателна творба е изпълнена с необичайни чудеса, които са трудно необясними. На определени места в сюжета и в повествованието, се забавя дъха на читателя.

   Светът описан от Мураками е неразбираем, дори и странен, а има и моменти, когато е отвратителен и гаден. Бих могъл да кажа, че е реален, поради причината, че често нещата се случват не по начина, по който трябва да се развият. Животът е такъв през погледа на японеца. Житието е безконечна река, която води към истинските неща, усещания и противоречиви чувства.

  В сюжета и повествованието на романа следват като композиция приключение след приключение. Целта е да се разгадае човешката същност в дълбочина, дори света, който сътворяваме. Не бива да се забравя избягване на неизбежното.

    Задават се реалистични въпроси:

    - Какво значи дух и кое е онова нещо, което ни прави различни от черната сянка?

    - Съществува ли живот, паралелен на нашия?

    - Къде е краят на света? 

   Отговорът се получава само, когато е прочетен романът "Страданата на чудесата за непукисти и Краят на света." Той се чете с широко отворени очи и неотлъчно от първия до последния ред. По времето на четенето читателят спира на моменти, за да анализира част от прочетеното, да си отговори на някои въпроси, дори да си направи и записки.

    Странното, че в сюжета на романа героите нямат имена.

  Според мен писателят Харуки Мураками нарочно е постъпил по този начин и е постъпил с пълно право. Усеща се очарователното чувство за хумор на писателят и неговата гениалност в изграждането на сюжета, повествованието, и изключителния стил изпълнен с подходящи метафори. В романът писателят се откроява като модерен психолог, който си поставя задачата не само да изследва, но и да представи тъмните дебри на човешкото подсъзнание и психиката, но по ненатрапчив и достоверен начин, че да не можеш да се откъснеш от книгата.

    Романът е доказателство, че писателят Мураками е майстор на словото и съспенса.

    Главният герой е 35 годишен мъж, отличаващ се със спокоен и подреден живот. Той притежава колекция от уиски и стари холивудски филми, към които има слабост. По професия е "калкутех". Казано конкретно, той притежава способността да преработва в мозъка си данни, които трябва да се избегнат от посегателство. Тази негова способност го отвежда в токийската канализация, където смахнат професор прави изумителни експерименти. Впоследствие се оказва, че главният герой-калкутех е обект на подобен експеримент. Той съвместно с дъщерята на учения трябва да се измъкне от конкурентна организация, която си поставя задачата да се добере до работата на професора. 

    Основният герой /или неговото Аз/ заживява в тайнствен град на "Края на света". Той е ограден с непробиваема стена, чиито жители живеят влудяващо спокоен живот, ненарушаван от нищо, а най-безболезнения проблем е, че героят трябва да се раздели със сянката си. Целта на пребиваването му е "разчитане на стари мечти", съхранени в черепи на еднорози. 

    В романа на японския писател Харуки Мураками се развиват паралелно два сюжета; единият е в Страната на чудесата за непукисти /реалният свят в Япония/, а другият е в Края на света - в загадъчен град, ограден от жива Стена, където хората са лишени от дух и живеят в блаженно и ... безкрайно спокойствие.

    „Страна на чудесата за непукисти и краят на света“ е рядък образец на постмодерния роман със завидна интелектуална дълбочина и стилистична завършеност, дар от един дързък автор с оригинален поглед върху писането.

  Този роман на Харуки Мураками е едно от най-силните негови произведения. Тази вълнуваща творба заслужава да бъде прочетена.

Моята оценка: 

История:                           6
Герои:                               6
Стил на писане:               6
Елементи на изненада:   6
Теми за размисъл:           5
Емоционален заряд:       6
                                 ---------------
          Общ успех:              5.83
19.7. 2017 г.
Добрич  
          

ЛИТЕРАТУРЕН СТИЛ

Съвокупност  от всички индивидуално проявени идейно-художествени особености в творчеството на писателя, като единство на характерното и частното в темите, идейното съдържание, художествения метод, жанровете на произведенията, образите, художествените средства и езика.Стилът в този смисъл е сложно явление, той обхваща както съдържанието, така и формата на литературните произведения и изразява  специфичната същност в художественото творчество на писателя.
Стилът е индивидуален, т.е., ражда се от автора и неговата способност да пише. Той се оформя не само от обема на прочетените книги, но и задълбочената работа върху творчеството на световните класици от всички времена.

Трябва да се отбележи, че стилът се оформя и обуславя, от характерния исторически период, в който живее писателя, от своеобразието на конкретното време,  обществените отношения, от съответните литературни направления, до които се е докоснал, течения и борби в конкретния момент, и най-вече от личността на писателя, от неговия талант и умения, от способността му да наблюдава  живота във всичките му прояви, и категории, чрез индивидуалния начин на мислене, усещане, чувстване и т.н.; и най-вече умението да отрази с художествено майсторско слово, което е отражение на неговата оригиналност.

Това означава, че стилът е отражение на мирогледа на писателя и от прийомите, и методите да отразява  действителността в конкретния исторически период в който живее; и разбира се социално-битовите отношения.
Именно стиловите качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата си индивидуалност, талант, и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи.

   Стилът се окачествява чрез текста, а написаното „носи” в себе си неговите качества. Индивидуално възприетото и оригинално преработеното преминава в текстово-езикова система. И стилът вече обединява специфичните езиково-текстови структури. (Из „Теория на литературата” – Пантелей Зарев)

При отразяване на явленията от действителността се различават два основни стила на речта: логически  и образно-емоционален. Логическият стил на речта отразява обществената и природната действителност по разсъдъчен начин и си служи с изразни средства, които въздействуват предимно на разума и мисълта. Образно-емоционалния стил на речта отразява явленията на действителността картинно, нагледно, конкретно. Той се гради върху словесни средства, които влияят не само на разума, но раздвижват въображението, будят чувства и настроения.  Съществуват и колективни стилове: научен, художествен, публицистичен, административен, разговорен и др. Колективните стилове се развиват въз основа на връзките между хората в различни области на живота и върху особеностите на тези връзки.

"ЛЕВАКЪТ" роман от МАЙКЪЛ КРАЙТЪН

Романът „Левакът” написан от американския писател Майкъл Крайтън (под псевдонима Джон Ленг) е интригуваща и завладяваща история, която завладява читателя от първия до последния ред. Тази книга спада към жанра медицински научно-фантастични трилъри.

Първото нещо, което прави впечатление е заглавието, което предизвиква загадъчния въпрос, защо е „Левакът”?

Но ако отговоря веднага, не съм сигурен, дали ще Ви насърча и предизвикам да я прочетете. Но така или иначе това или иначе, това е целта на ревюто. Като загадка ще намекна, че „Левакът” е главния герой Питър Рос, заради неговия наивитет. Така смятат останалите персонажи, които участват в тази сложна и заплетена игра. Накратко казано, истината е, че те се нуждаят от него (д-р Рос), заради медицинското му образование, и още нещо…, от което искат да се възползват, притискайки го физически и психически.

И така, каква е гледната точка на писателя и неговата цел?

Питър Рос е радиолог, който след завършването си решава, че най-доброто място за отдих и почивка в рамките на два месеца е испанското крайбрежие. Плаж, жени и дискотеки – какво повече му трябва на един мъж, за да прекара страхотно отпуската? Но тя не протича, така както е планувал. Той се запознава с готино момиче. Но започват редица, неочаквани за него неприятности. Първо се появява един мъж, който го умолява да не прави очакваната „аутопсия”. После го посещават няколко мъже, като единият се представя за брат на покойник, на когото трябва да направи споменатата аутопсия. Най-напред му предлагат пари, а после го заплашват. Никой не иска да му обясни за какво става дума и защо трябва, или не трябва да свърши каквото и да е. В действителност истината е, че всички участници в играта се нуждаят от него, не само заради медицинското му образование, а и заради наивността му. С една дума: всички се нуждаят от левак (несръчен и глуповат човек). Принуждават го да извърши аутопсията, и на мястото на сърцето да сложи тайнствен пакет. Само дето наивникът-левак решава на пук на всички предупреждения, да се включи в играта. А наградата са оплетени планове, скроени в играта, както и мимолетната връзка с красива и изпепелена жена.

А какъв е краят на историята, ще разберете накрая?!

Романът „Левакът” е страхотна книга, която е идеална за четене при всякакви условия. Действието се развива бързо. Сюжетът е вълнуващ и изключително точно подреден, изпълнен с неочаквани обрати. Историята е измислена изключително перфектно. Става дума за стар испански род и реликва от времето на конквистадорите.

Съществува изключително интересен способ за ликвидиране на неудобните противници. Имайки предвид, че писателят Крайтън в своите романи, се базира винаги на доказани истини.

Тази вълнуваща книга е доказателство за изключително изчистен и стегнат стил на американския писател Крайтън.  Бих го определил като майстор не само на словото, но и на съспенса.
В заключение бих добавил, че романът е постигнал своята цел. Грабва от първите редове и държи в напрежение до края. Така, че грабнете книгата и четете!

_______________

автор: Николай Пеняшки – Плашков / пълни авторски права